Циркът на кошмарите

Жанр: Фентъзи, романтика, комедия
Главни герои: Byun Baek Hyun [ EXO-K ], Eric Moon [ Shinhwa ], Park Chan Yeol [ EXO-K ], Ahn So Hee [ Wonder Girls ], Kim Hee Chul [ Super Junior ], Yoon Doo Joon [ B2ST ]
Поддържащи герои: Yoo Ah Ra - Yooara [ Hello Venus ], Song Joo Hee - Alice [ Hello Venus ], Woo Kevin [ U-KISS ], Park Kyung [ Block B ], Son Hyo Sung [ Secret ], Yook Sung Jae [ BTOB ], Lee Byung Hun - L.Joe [ Teen Top ], Kwon So Hyun [ 4minute ], Kang Ji Hyun [ SISTAR ], Jung Soo Jung [ F(x) ], Juniel [ solo singer ], в последствие може да се появят и други ^^
Резюме: Вампири, вампиаци, върколаци, змиьоподобни, магьосници, феи, вещици, змеьове, маймуни, зоомагове - всичко това е събрано на едно място в цирка на Юн Ду Джун. Циркът на изродите, както е известно в света на изродите или цирк "Токки" в света на хората.
Бюн Бек Хюн е най-обикновено момче с нормално семейство, учещ в нормално училище и с не чак до толкова нормални приятели. Но след като цирк "Токки" пристига в Бусан, животът му се преобръща на 360 градуса. А след като се свързва по кръвен път с Ерик Муун, вече на 101% може да се каже, че е зарязал нормалния живот, за да стане изрод, да стане вечен враг с най-добрия си приятел - Парк Чан Йол и за да се влюби в Со Хий. Дали ще свърши с обичания хепи енд или ще свърши с подпален цирк и изроди направени на дрехи, чанти, обувки и прочие?
Сравнително годишно ограничение(не е абсолютно задължително да се спазва): На моменти може да има, но не е сигурно - 16+

ЦИРКЪТ НА КОШМАРИТЕ
“Всички изроди са добре дошли!”- Юн Ду Джун
Циркът на кошмарите 3abb6157446349ef

1-ВА ЧАСТ ОТ ИЗРОДСКИЯ ЖИВОТ

Дъждът плискаше като водопад над Бусан. Беше 17-ти век и в градчето хората измираха като мухи. Чумата се беше разпространила прекалено бързо. Болестта беше донесена от Новите земи на запад от корейци, които бяха участвали в експедицията до там.
- Къде си мислите, че отивате? – разнесе се гласът на часовоят, охраняващ входа на градчето.
- Ооо, я млъквай – чу се втори глас и мъжът падна мъртъв от кулата си.
- Хий Чол, не е нужно всеки път щом някой ти препречи пътя да го убиваш! – скастри го трети.
- Нали трябва да се изнесем по най-бързия начин от града все пак, хьонг? – погледна го объркано Хий Чол.
- Е, да, но след като получи силите не е задължително да убиваш всеки срещнат.
- Просто искам да видя какво мога, Ерик – повдигна рамене Чули.
- Щом казваш. А сега трябва да продължим!
След този кратък диалог, Ерик и Хий Чол си продължиха по пътя. Вървяха дълго и без посока. А сега направо към въпроса – какво са те? Обикновени човеци или същества с необикновени сили? Е, тези пичове бяха от втория вид или по-точно, единият беше вампир, а другия полу-вампир. Но нито един от двамата не знаеше, че полу-вампирите само след 3 века ще станат известни като “вампиаци” и че ще бъдат от клан, създаден от Ким Хий Чол. Ерик не знаеше, но имаше предчувствието, че ще се случи нещо изключително лошо и че трябва да направи всичко възможно, за да го предотврати.

***

- Хей, Бек Хюн! – извика Чан Йол в междучасието. Бек Хюн се извърна към него и го погледна така сякаш всеки момент ще се строполи на пода и ще заспи. – Пак ли си гледал порно и си си го набивал? Брато, крайно време е вече да си намериш момиче, което да оправяш нон-стоп цял ден.
- Гледай си работата, Чан Йол. Единственото, от което се нуждая е едно добро момиче, което да ме обича истински и да не ми изневерява зад гърба. – сопна му се Бюн.
- Огледай се, има толкова много момичета, които са готови на всичко само, за да ти скочат в леглото и да ти доставят удоволствие. Например Ким Хьо Рин – ухили се насреща му Парк.
- Я се стегни! – Бекислав го удари леко с учебника си по Физика. – Хайде, трябва да ходим в час.
Чан Йол го изгледа така сякаш го вижда за първи път и се примири с положението. Все още не можеше да приеме факта, че най-добрият му приятел е най-големият зубър в гимназията. Но пък това си имаше и положителни неща – даваше му да преписва по всяко време. Освен, че Бюн Бек Хюн беше най-големият зубър в гимназията, той беше и едно от най-популярните момчета. Това не го беше направил надут, даже напротив. Беше направило сърцето му голямо и имаше място за любовта на всички!
По време на часа Чани му прати бележка с текст “СуХо иска да изпълняваме новата песен на фестивала за края на годината.” . Сега, да разясним – в даскалото имаше 12 парчета, които бяха най-популярните и 6 по 6 бяха в групи. Когато бяха заедно образуваха EXO PLANET, но двамата лидери предпочитаха да са си по разделения.
Групите бяха наречени EXO-K и EXO-M. В подразделение K бяха следните господинчовци – СуХо ( гуардиан оф Егзо и лидер на K ), СеХун, Кай, ДиО, ЧанЙол и БекХюн. При M-четата пък бяха Крис ( лидер ), ШиуМин, ЛуХан, Чен, Лей и Тао. EXO-тата се конкурираха с групата на сестрата на Бек Хюн – EvoL. Ще се учудите ли ако кажем, че тези 12-те мъжки бяха и в един клас? Най-вероятно НЕ.
Бюн надраска в бележката “Ще говорим след часа. Знаеш, че госпожа Хуанг обича да лови бележки.” и я хвърли към приятеля си. За съжаление физичката хвана бележката преди тя да докосне скъпоценния чин на Чан Йол, разтвори я и прочете съдържанието.
- Е, мастер Бюн, явно много внимавате в часовете ми щом даже знаете, че обичам да хващам бележките, които вие двамата си хвърляте. – Обърна се към двамата хубавци тя. – И тъй като остават две минути до края на часа, за домашно решете задачите в учебната тетрадка.
В края на учебния ден Тао донесе изключително тревожни новини. EXO PLANET се бяха събрали в залата, която директорът им беше дал, за да си тренират и Крис и СуХо ожесточено спореха за това коя песен да изпълнят на фестивала. Драмите между лидерите понякога продължаваха с часове. Тези двамата можеха да се карат в продължение на 72 часа нон-стоп.
- Лидерката на EvoL – Сей ни обявява война! – почти изпищя китайчето.
- МОЛЯ?!?! – към Тао се отправиха 11 чифта оцъклени оченца.
- Сега остава да кажеш, че е денс батъл и ще се гръмна – измрънка Кай.
- Точно денс батъл е. – Разби му мечтите макнето на EXO-M.
- Аргатоу гозаимасу – проплака на японски Джонг Ин.
- Ти каза “благодаря” на японски?! – не можа да повярва ШиуМин.
- Да! Утре ще ме изпитват по японски, така че трябва да успея да науча нещо! – замери го с възглавница Ким.
Мин Сок и Джонг Ин щяха да продължат да се замерват с възглавници ако не беше дълбокият глас на гуардиан лидера.
- Кай в момента имаме по-голям проблем от изпитването ти по японски. Кога ще е денс батъла?
- След два дена до в складовата зона.
- ЛуХан и Кай да се подготвят за батъла. – С тези последни нареждания СуХо излезе от залата, оставяйки двамата денсъри в шок.
- Бек Хюн, предай на Йон Джу повече да не дава акъл на лидерката си. НАПРАВИЛА ГО Е НАРОЧНО!!! – започна да се ядосва Лу Хан.
- Съжалявам, но не мога да кажа нищо на Джей-Да. В къщи още малко ще се избием. – Повдигна рамене Бюн, събра си парцалките и тръгна към тях си.
Докато вървеше към дома си, размишляваше за това, което му беше казал Чан Йол преди часа по Физика. Приятелят му беше прав донякъде. Той наистина се нуждаеше от някое момиче, но не за сексуални удоволствия, а за подкрепа или нещо от сорта. Макар че имаше момчетата, семейството и ученето, той беше самотен. Толкова самотен, че чак даже не беше усетил, че носи в сърцето си самотата.
Бек Хюн спря по средата на улицата и изтри сълзите, които се бяха образували в очите му. Все пак беше от мъжки пол, а мъжете не плачат. Само женчовците плачат. Истинските мъже преглъщат сълзите и не им позволяват да излязат, каквото и да става. В сърцето му се надигна горчивина. Трябваше да си продължи по пътя, но не можеше да го направи. Не можеше да се помръдне. Сякаш краката му бяха залепнали за асфалта, а срещу него пердашеше кола. Беше далеч, но скоро щеше да стигне до него, а той не можеше да се мръдне.
Колата вече беше съвсем близо до него. Бюн си представи как го помита и как мозъкът му изхвърча на тротоара. После съдебните лекари щяха да му вземат мозъчето с коефициент на интелигентност 360Q, да го затворят в буркан и да го дадат за трансплантация на някое нещастно същество. За съжаление уникалните му разсъждения бяха прекъснати. Някой го блъсна към тротоара. Краката му се бяха отлепили от асфалта и в момента лежеше на тротоара с глава в храсталака с розите. Бавно се изправи от там и погледна към съществото, което го блъсна. Бавно махна бодлите, които бяха окичили лицето му.

Кефи ме!

Радвам се, че те кефи ;33 Втора част е в процес на писане Циркът на кошмарите 434568291

ЦИРКЪТ НА КОШМАРИТЕ
“Да бъдеш изрод е далеч по-добра опция, от колкото да бъдеш издирван престъпник в световен мащаб.” - Lee Byung Hun ( L.Joe )

Циркът на кошмарите A564e66ec66a130e

2-РА ЧАСТ ОТ ИЗРОДСКИЯ ЖИВОТ

Бавно махна бодлите, които бяха окичили лицето му. Присви очи от болка. Съществото пред него носеше черна мантия с качулка. Качулката закриваше лицето му и Бек Хюн не можеше да види лицето му, но всички показатели показваха, че спасителят му е от мъжки пол.
- Добре ли си? – тишината беше поразена от дълбок и гърлен мъжки глас. Ако се вслушаш по-добре, ще доловиш тихо и сподавено ръмжене.
- Да, добре съм. Благодарение на вас – Бек Хюн се поклони на спасителя си. – Аз съм Бюн Бек Хюн.
- Няма нужда да се представяш. Знам кой си. – За момент, младежът замръзна ошашавен. – Аз към Ким Хий Чол.
- Приятно ми е, Хий Чол-ши. – Бюн подаде ръката си към неговата и се здрависаха. Ледени тръпки полазиха по топлото тяло на ученика. – От къде ме познаваш?
- Всеки с източниците си, донгсенг. А сега ще тръгвам. – Хий Чол се обърна с гръб към Бек Хюн, отметна мантията си назад и пое към парка от отсрещната страна на улицата.
Главният ни герой гледаше след него, дори и след като Ким се скри в нощния мрак. Нощта беше тиха. Прекалено тиха за един от най-шумните градове в Южна Корея. Преглътна шумно. Определено Ким Хий Чол щеше да остане задълго в съзнанието на младежа. Този човек беше мистериозен, най-вероятно беше някой престъпник, когото полицията преследва, но пък не приличаше на такъв. Бек Хюн беше объркан. Вибрациите на телефона му го стреснаха и го върнаха в реалността. “- Трябва да се прибирам.” – мисълта се стрелна в хубавата му главица. Пое си дълбоко дъх и закрачи смело към къщата, в която живееше с родителите си и сестра си.
Със замах отвори вратата на дома си.
- Прибрах се! – провикна се Бек, но никой не му отговори. Цялата къща беше тъмна с изключение на антрето, в което се намираше той. Изглеждаше зловещо и нереално. Досега никога не се беше случвало нещо подобно.
Студена пот изби по челото му. Обстановката беше такава все едно снима филм на ужасите. Пронизителни писъци се чуха от горния етаж. Бюн захвърли чантата си и със скоростта на пръднята се отправи към втория етаж на къщата. Взимаше по три стъпала на веднъж.
- УММА, АППА, ЙОН ДЖУ!!! – извика Хюн. Вместо гласовете на семейството му, се чу ръмжене, подобно на това на Хий Чол. Пет чифта кървавочервени очи се вторачиха в него. Усети как се хипнотизират и след броени секунди се свлече на земята.
В момента, в който младежът падна в безсъзнание, някой влетя в къщата през прозореца. Стъклата се разпръснаха навсякъде в стаята, в която се намираха. Притежателите на червените очи за момент се сепнаха, а след това се разбягаха на посоки с пронизителни писъци.
- Млъквайте! Не ставате за нищо!!!– изкрещя изродът, чийто гениален мозък бе измислил всичко това.
- Хий Чол, ако бях на твое място, щях да се предам. – Каза един спокоен и леко зловещ глас.
- Аз не съм ти, Ерик! Не аз ревах на центъра на Париж заради онази, ах, как й беше името…? – с тези думи Ким пристъпи към Ерик.
- Не говори така за Ю Джин, копеле! Ти я уби… - гласът на вампира беше изпълнен с презрение.
- Старата песен на нов глас. Не ти ли омръзна, хьонг? – погледна го отегчено Хий.
- Определено не, донгсенг. А сега искам да оставиш момчето и семейството му – в погледът на Муун се четеше NO MERCY! ( от авторката: No-no-no mercy! *грачи заедно със Зайците* )
- Момчето ми трябва! – с тези думи той грабна безмилостно Бюн и се измъкна през счупения прозорец. Светещите очи го последваха като всеки един от тях беше грабнал по някоя част от телата на семейство Бюн. Под телата разбирайте майката и бащата. Сестрата е някъде на майната си.
Ерик остана в коридора на горния етаж в дома на семейството на Бек Хюн. Гледаше незаинтересовано през дупката на прозореца, който той беше счупил. Въздъхна, избели очи и слезе на първия етаж. Отвори вратата като цивилизовано дете и излезе през нея.
- Не си се променил, Ким Хий Чол. Продължаваш да използваш все същите стратегии, за да получиш това, което искаш. Хах, толкова си предвидим… - и изчезна в пространството.

ПАРИЖ, ФРАНЦИЯ, 1836

- Ю Джин! - извика весело Ерик и отвори от раз вратата на стаята. В ръцете си държеше букет червени рози. С приятеля му, Хий Чол, бяха пристигнали в Париж преди 3 месеца, а вече чакаше дете от жената, която обичаше.
Светкавиците, които озаряваха нощното небе, осветиха тъмната хотелска стая. Осветиха и едно тяло, лежащо в голямото балдахинено легло. Вампирът пристъпи и се ослуша. Тишина. Като изключим ромоленето на дъжда и звуците, които издаваха гръмотевиците. Мъжът беше объркан. Усети мириса на кръв, което още повече го обърка. Какво се беше случило тук?

Невероятно е! Чакам продължението с нетърпение!