Мостът над река Хан

Ето го отново на моста над река Хан със син сак пълен с хероин, морфин и трева. Обичаше, когато баща му му даваше поръчки. Може да беше на 17, но знаеше много повече за наркотиците, оръжията и бойните изкуства от всяко друго хлапе на тази възраст.
- Само дано този път не ми се наложи да тичам 10 километра, гонен от куките. - Мърмореше си под носа Мин Ки докато крачеше към мястото за поредната продажба.
Последният път за малко да го бяха хванали. Добре че в последния момент от някъде изникна Зико, та го метна до дома им. Така им се беше измъкнал миналия път, но може би този път нямаше да има този късмет. ТеУн беше прекалено зает с това да дебелее пред телевизора, а Джи Хо да се зарибява с мацето, на което беше мениджър.
От гърдите му излезе тежка въздишка и спря по средата на моста. Пусна сака и зачака клиентите. Естествено, всички наркомани познаваха най-добрият дилър в Сеул. Клиентелата нямаше как да не го познаят по женствения външен вид и русата косичка. Да не забравим и розовите аксесоарчета, без които не излизаше. Днес например си беше сложил розовата гривна с шипчета и носеше розови панталони.
Скоро клиентите заприйджаха на тълпички, по двойки и по единично. Време е за заплата!
- Колко искаш за 50 грама хероин? - попита едно маце.
Рен я огледа внимателно. Естествено, спря погледа си на късата поличка и на даровете й.
- Мммм.. така, като за теб, да кажем 100 000 000 уона - хилна се най-малкият У. Тя първоначално зяпна, но извади парите и му ги връчи. Мин Ки изкара от сака 50 грама от желаната дрога и й даде пакетчето. Изпука врата си. Куките все още не бяха дошли, което беше добре за бизнеса.
Продаде още доста дрога за отрицателно време, а четирите джобчета на панталоните му вече бяха доста издути от пачките. Добовете на якето му също започнаха бързо и здраво да се пълнят. Това да бъдеш наркодилър определено беше професия, от която може да изкараш добри кинти. Макар и да продаваш стоката на ненормално високи цени. Криза е все пак, ама хероина и морфина не се получават лесно. ДА не говорим колко път изминаваха докато стигнат от Афганистан до Южна Корея. За сметка на това пък, качеството беше високо!
Боже, ако момчетата от Nu'est ме видят ще ме убият.. - помисли си мрачно макнето на въпросната група и тръсна русите коси. В този момент, воят на полицейска кола го стресна. Защо точно сега?
Хлапето си хвана парцалките, прибра си парите в едното джобче на якето и даде газ с 5 км/ч. през моста. Не трябваше да им позволи удоволствието да го хванат! От 3 години го преследваха, но безуспешно. Наскоро изказаха и съмненията си в Sony Music, за това че подозират Рен, макнето на Nu'est в продажба на наркотици. Ама те сериозно ли?
Най-накрая напусна главната част на моста и мина напряко през един от завойте, който водеше към главната част. Скри се зад едни храсталаци и зачака да отминат. Естествено, ченгетата подминаха храсталака и Мин Ки успя да си поеме дъх. Излезе и се блъсна в някаква от женски пол. Той просто я подмина като пътен знак и пое с бързи крачки към склада.

Един обикновен седмичен ден като всички други. Ту студено, ту топло време. По-малките деца си прекарваха времето из детските площадки, наглеждани от безработните си майки, от бабите си или от детегледачките, а другите деца отиваха на детска градина или училище и се прибираха чак вечерта. Възрастните хора ходеха на работа, за да могат за издържат семействата си.
Ким Тейон също ходеше на работа, но тя не бе възрастна жена. Тя бе само на двадесет и три години, младо момиче. Но нейната работа не беше обикновена. Нейната работа беше забавна и в същото време изтощителна и напрегната. Ким Тейон беше певица, танцьорка и лидер на една от най-известните групи - Girls Generation. Не се оплакваше от работата си. Харесваше я и `и се наслаждаваше. Въпреки че понякога ставаше доста изморена от пеенето, танците и това да изпълнява ролята си на лидер - да се грижи за останалите осем момичета, да се грижи за самата група, да успява да се държи като истински лидер. Това си беше доста изтощително и всички го знаеха, затова и `и помаха, когато имаше нужда. Тя им беше благодарна. Те, както и цялата компания, в която беше, `и бяха като семейство...
Отново трябваше да изпълняват "I got a boy" на "Inkigayo". Момичето вече не беше нервна, както беше първият път, когато изпълняваха песента на живо. Този път тя успокояваше другите, които бяха нервни...
Изпълнението им свърши.
- Добра работа. - каза тя. - Добре се справихме.
Преоблякоха се в собствените си дрехи и излязоха от сградата.
- Онни, ще се прибираш ли? - попита я СоХюн.
Тейон поклати глава.
- Мисля първо да се поразходя. Вие се прибирайте.
Макнето кимна и се качи с другите в колата. Лидерката изчака колата да тръгне и се запъти към едно от любимите `и места - мостът на река Хан. Оттам можеше да види доста неща, а и в момента времето беше прекрасно.
Ким тъкмо завиваше, за да се качи на моста, когато някой се блъсна в нея. Не успя да падне, защото не беше с токове и запази равновесие. Момчето, което я бутна просто я подмина. Тейон погледна невярващо след него.
- Хей. - провикна се тя и тръгна към него. - Не можеш просто да си отидеш без да се извиниш.

П.П. - Извинявай за закъснението.

- Хей. - провикна се тя и тръгна към него. - Не можеш просто да си отидеш без да се извиниш.
Аааа не. Само това му липсваше. Досадна женска, която да се влачи подире му като кученце и да го моли да й се извини. NEVER!!!
Запомнете едно. Никога, ама никога няма да чуете думата "извинявай", или поне "сори" от устата на У Мин Ки.
Русокосият сложи ръце на ушите си и потегли отново по пешеходната алея на моста. Обаче онази не се предаваше. Чак започна да го нерви. Ако не бяха на обществено място, досега да я е очистил, но пусти му хиляди свидетели... И му дойде просветлението! Щеше да я замъкне до някоя самотна уличка и да се отърве от нея. Не искаше никой да го преследва чак до дома му. Тогава щеше да разбере къде живее и да го предаде на полицията. А не! Не сме се разбирали така!
Лицето на хлапето стана цялото червено. Избесня! Рязко се обърна към жената. Прокашля се и започна да си напъва гласните струни:
- НЕ МЕ СЛЕДВАЙ!!! НЯМА ДА ТИ КАЖА ОНАЗИ ПРОТИВНА ДУМА И НЯМА ДА СЕ ПРЕДАМ!!! - точно по детски.
Лицето на Рен се изкриви в смешна гримаса и се затича по моста. Искаше да се отърве по-бързо от нея, да се прибере, да връчи кинтите на Те Ун и да се опъне на диванчето. След кратка дрямка да си хване парцалките, да отпраши с мръсна газ към дорма на Nu'est и с Джонг Хюн, Ейрън, Минхюк и ДонгО да отидат да тренират. След излизането на новия им албум правеха всеки ден тренировки нон-стоп. Честно казано, на Мин Ки му писна, но нямаше право на глас относно тези неща. Не той решаваше кога ще правят завръщане и кога не. Друг е въпроса, че през 2012 го раздадоха доста мощно и през 2013-та щеше да бъде абсолютно същото. Абе, накрая щеше да убие всички от Sony Music и да действа като солов певец. Hell yeah! Не беше лоша идея. Никак даже. Имаше си кинти, визия, глас, танцови умения. Не му липсваше нищо, за да пробие и в друга компания като соло.

п.с. - извинявай, че е кратко.

Тя видя, че той си запуши ушите като малките деца и отново тръгна да ходи по алеята на моста. Момичето го изгледа невярващо и тръгна след него. За пръв път попадаше в такава ситуация. По принцип хората винаги се извиняваха, дори само с един малък поклон от учтивост. Но това момче, което Ким беше сигурна, че е по-голяма от него, не направи нищо. Просто си продължи по пътя... Не, момичето нямаше да остави нещата така. Не беше от хората, които преследват момчета, но `и беше твърде неуважително това, че някакво по-малко от нея момче не `и се извинило. Не харесваше такива хора и гледаше да ги отбягва, но реши че този път няма просто да не му обърне внимание. Щеше да му покаже какво е да се извиняваш, ако той не знаеше.
Тя продължаваше да ходи след него, но не му казваше нищо. По едно време той се обърна рязко към нея.
- НЕ МЕ СЛЕДВАЙ!!! НЯМА ДА ТИ КАЖА ОНАЗИ ПРОТИВНА ДУМА И НЯМА ДА СЕ ПРЕДАМ!!! - кресна `и той по детски.
ТеЙон се изненада от реакцията му и за няколко секунди просто стоеше и го гледаше. Но след като се осъзна го погледна и го позна. Той беше в групата Nu'est, но не му помнеше точно името...Преди Ким да успее да каже нещо, той се затича по моста. Тя въздъхна. Знаеше, че сега няма да може да го настигне, макар че не беше много далеч от нея. Затова реши да го настигне. Затича се по-моста.
- Извинявай, би ли спрял? - попита тя. - Моля те.
Но понеже той не спря, тя се затича по-бързо и го дръпна леко за ръката.
- Помолихте да спреш.

П.П. - И аз се извинявам, че е малко.

» Мостът "Бруклин"