Преди година и половина, навсякъде по света~

Гонг Ара лежеше на плажа в Ямайка без да й пука за нищо и никой. Момичето си правеше кефа. Това беше важното. Важни бяха и мъжките погледи, които събираше с перфектното си тяло. Тънка талия, малко дупе, плоско коремче, нормален бюст, гладка и мека кожа, дълги и прави крака, красиво лице... Като цяло, външно Ара беше красива, но отвътре беше грозна. Характерът й беше отвратителен. Ама като ви казвам отвратителен, значи уникално много отвратителен! Устата й никога не се е затваряла, на момента може да ти измисли отговор, с който да те накара да млъкнеш завинаги и да бягаш от нея всеки път, в който я видиш.
А какво правеше тя в Ямайка? Много просто - поредната фотосесия и рекламиране на бански, плажни продукти, очила и т.н. По план, Виктория трябваше да е с нея, ама на нея й намериха работа на Филипините, което означаваше, че няма кого да тероризира и изнасилва нон-стоп. Мда, Тори й беше секс-играчката.
- Госпожице Гонг, госпожице Гонг! - разкрещя се нечий плътен баритон.
"Този пък какво иска?!" - издразни се, че й прекъсват почивката и стана от шезлонга. До нея задъхано спря 30-31 годишен мъж висок, колкото Айфеловата кула. Това беше телохранителят й.
- Какво искаш?
- Заместник-президентът на S.M Entertainment се обади. Каза, че са Ви намерили мениджър. След 1 чак ще бъде тук.
- Време беше!
Ара изпука врата си и си вдигна задника от шезлонга. Уви тялото си с розовата кърпа, която досега беше подслана на шезлонга и тръгна след маймуната телохранител. Отново събираше мъжките погледи.
Двамата влязоха в хотела и зачакаха асансьора, за да се качат в стаята й. Трябваше да се приготви и след това да ходят на летището, за да чакат мениджъра. Всички други моделки имаха мениджъри, само тя беше останала сама, но късметът й се усмихна. Най-накрая! Мадамата имаше известни съмнения за това кой е мениджъра, но можеше и да не е той. Онова нещо беше като царя на света. Командореше и крещеше наред. На Гонг й идеше да го изхвърл през покрива на S.M.
Моделът влезе в стаята си и отиде в банята. Взе си душ и си затърси дрехи. Накрая си облече една доста широка рокля на цветя. Наложи се да я стяга с кожен колан. Всъщност, комбинацията стана суперска. За обувките, много ясно, че токчета. Беше изкарала един час докато се оправи, така че й оставаха 30 минути докато стигне до летището и 30 минути чакане. А тя мразеше да чака, за това щеше да се помота още половин час, колкото да изнерви до краен предел маймуната телохранител. Обичаше да го нерви. А най-много от всичко обичаше червеното му лице, когато е изнервен. Беше такъв уникат, че направо да не говорим.
Момичето си изкара лаптопа и се настани удобно на леглото. Провери си имейла, туитъра, фейсбука, всичко. След това пусна "To The Beautiful You", за да си доизгледа епизода. Така се минаха 30-те минути и стана време да се тръгва, за да не карат новака да чака. Щеше да му очерни живота и да го накара да съжалява, че изобщо се е родил.
Докато си размишляваше, се качи в минивана и потеглиха към летището. Палми, треви, коне, черни хора, бели хора, джипове, магарета, птици. Общо взето - скука! А летището беше горе-долу на 3-4 километра от градчето. Не беше далеч и отнемаше точно половин час. Най-накрая пристигнаха и влязоха в сградата на летището. Обявиха полета от Сеул. Това й осигуряваше още 5-10 минути, за да се натутка да стигне до терминала. Тя извади пудрата от чантата си и си напудри лицето като внимаваше да напудри и телохранителя си.
- Госпожице Гонг, ето го - ръчна я маймуната и й посочи един индивид, който си влачеше куфара.
О не! Само не и той! - изрева наум мацката. Да, това беше онзи съдистичен мениджър, който преди време отговаряше за половината модели, преди да решат всеки да си има свой-собствен мениджър.

Синът на Хиената беше принуден от самият си баща да работи нещо извън наркосредите. Джи Хо се хвана с нещо, което му прилича, а именно да е мениджър, но определено не е нормален мениджър. Командва наред и много рядко, да не кажем никога, не работи в полза на поданиците си. Кара ги да правят куп други неща и повечето от които са просто излишни.
В утрото на предния ден телефонът му звънна.
- У Джи Хо ..? - чу се един женски глас.
- Същия! - сопна се синът на Хиената.
- Обаждам ви се, за да ви съобщя, че вече е определено на кой от моделите да сте мениджър .. - започна да се обяснява женската.
- И коя е късметлийката? - попита Зико, докато се тътреше към кухнята.
- Гонг Ара. Започвате работа още утре, но ...
- Добра женска са ми избрали ... и какво е това "но" ..? - избърза Андрей и отхапа една зелена ябълка.
- Трябва да заминете за Ямайка утре сутрин.
- Няма лошо .. не съм бил там от седем годишен. - поясни У.
- Утре точно в 5.45 ще има кола, която да Ви чака пред входа на блока Ви. - допълни тя.
- Ще се постарая да не закъснея .. - каза той и затвори.
На сутринта както никой път закъсня само с 10 минути. Колата отпраши към летището, мъжкият сложи очилата си, защото първите лъчи на слънцето го заслепяваха.
Полета ще го прескочим по простата причина, че не стана нищо интересно. На летището в Ямайка също беше пълна скука. То бива, бива народ, ама чак да го настъпват никога не е било. Дойде му да ги хване и да ги надупчи всичките там, но оръжието му остана в Сеул, защото баща му не разреши да го пренася. Определено от сега му липсваше. Наш Зико реши да се спре на едно място и да изчака народа да се избие за куфарите си. След като хората намляха и той си взе куфара и се отправи към мястото където би трябвало да го чакат. Подкара багажа си и не след дълго съзря дългите крака на новата си подчинена, която бе придружена от маймуната си. Двамата нещо си казаха и женската се нацупи. Това, че тя не се кефеше караше Андрей да се кефи на макс! Обичаше да измъчва хората.
- Здравейте! - поздрави ги той и им се усмихна нагло. - Е, тръгваме ли? - той изчака двамата да са пред него, защото не знаеше в каква посока да върви. Може да са дошли с хеликоптер кой ги знае какво им се върти в главата..?!

» Нотър Дам ( Парижката "Света Богородица" )
» След две седмици,навсякъде из Сеул
» Преди да влезеш си намисли дума...
» Преди един месец, YG & цял Сеул