Алеята за разходки

Може на някой да не му се вярва, но понякога интервютата и снимките за списания също са изморителни. Очите ми се затваряха на всеки две минути и затова се наливах с кафе и Кола. Едва преди два дни се върнах от Испания, а днес имах занимания за почти целия ден.
Сега, привечер притичквах с огромна хартиена чаша кафе по алеята на Олимпик Парк. Не се разхождах, просто от тук ми беше пряко. Бързах да се прибера и да седна на компютъра да си догледам драмата. Напоследък ми се искаше да изгледам нещо хубаво, а когато започнах сегашната си просто не мога да спра. Ама шшштттт...никой да не разбира, че И Хонг Ки тегли труда на колегите си от торент сайтове. Не винаги го правя.
Слушалките ми дънеха някакъв американски комерсиален хит по радиото от телефона ми. За малко да се залея с кафето си, но не успях. Спрях се на едно място, отпих голяма глътка от чашата и започнах да се ровя из радиостанциите за нещо хубаво. След няколко секунди потеглих пак със високоскоростната си крачка, докато не се блъснах в нещо...така де, някой!
Усетих как течността от чашата ми се разлива по собствената ми ръка и по дрехите на човека до мен...Голям късмет имахме и двамата, че студа беше поразхладил супер горещото допреди малко кафе. Сепнах се и веднага направих съжалителна физиономия.
- Ооо Боже...извинете...много съжалявам! - вдигнах поглед и видях лицето на не много доволното момиче. Имах чувството, че всеки момент ще се разрази буря, а аз примигнах няколко пъти и се загледах в красотата на мацката пред мен. Буквално зяпнах.

Тези, който си мислеха, че работата на певците и моделите е лесна, ще им кажа едно - ЖЕСТОКО СЕ ЛЪЖАТ.
Цял ден обикалях насам натам, докато позирах пред камерата.Хапнах едва веднъж и почти не бях пила вода.Имах чувството, че всеки момент ще се свлека на земята и ще умра тихо и спокойно.
Е най-сетне снимките свършиха и бях свободна птичка, който цвъркаше за храна.Е, не всеки ден беше такъв.Рядко се случваше да съм заета целия ден със снимки, но все пак се случваше.
Толкова бях гладна и жадна, че от бързане си забравих портмонето и телефона при мениджъра.Нямах никакви пари, нито телефон, с който да се обадя на някой да ме прибере.Това беше най-ужасния ми ден.
Вървях си по алеята за разходки едвам едвам.Не знам на какво се надявах, може би на някакво чудо или нещо подобно.Нямаше на къде повече да се обърка деня ми.Поне така си мислех.Както си вървях и си гледах в краката усетих някаква топла течност да ме залива.Кафето се разля право върху деколтето ми и се стече надолу.
Толкова бях изнервена, че това ме ядоса допълнително.В момента бях гладна, без пари, изморена, жадна.Бушоните ми изпушиха,
Той започна да се извинява, но в момента дори не бях със всичкия си.
- ...т-ти.... ТИ.. КАК МОЖА!? - развиках се и забодох показалеца си в гърдите му като го бутах на зад.- ТИ ДОБРЕ ЛИ СИ!?АМИ АКО МИ БЕШЕ НАНЕСЪЛ СЕРИОЗНА МОЗЪЧНА ТРАВМА!?АКО МЕ БЕШЕ УБИЛ!?Щяха та те заключат и да те бият до живот в затвора, а след това, когато вече не ставаш за нищо, ще те разчленят и ще те хвърлят в някоя мръсна канавка, при плъховете, които бавно ще ядът от мъртвата ти кожа!! - последното го казах толкова бързо, че имах чувството, че той дори не разбра и дума, но когато съм ядосана, говорех несвързани глупости и ги изговарях толкова бързо, че никой не ме разбираше.

Тя се обърна като фурия, и се подготвих да ме удари...но не. Беше по - лошо. Тя започна да говори и говори. Заби си пръста между ребрата отпред на гърдите ми и аз се присвих.
- А-а-а-аууу- изскимтях, но тя не ми обърна внимание, а продължи да мърмори. Нещата, които каза бяха ужасни. Вярно, че ги изстреля както човек тича към кенефа след обяд със боб, но аз разбрах достатъчно. Дори се бях шокирал. Накрая хванах ръката и, за да спре да си забива пръста там.
- Нееее, моля те не им давай да ме дадат на плъховете - проплаках, та чак си затворих очите
- Ще направя каквото поискаш!!!- казах с готовност.
След натоварените дни имах навика да си отдъхвам чрез лиготия, макар че сега не беше момент за това. Но сега не просто се лигавех, наистина се шашнах! Отворих очи и видях, че цялото и горнище е залято от кафето ми. Добре че не е лято, защото щеше да прилепне и нямаше да мога да си махна очите от там. Тръснах глава, и разкарах погледа си, защото най - много да ме шибне.
И макар и ядосана, тя беше много красива. Напоследък момиче не ми беше привличало така вниманието, че чак втори път да се загледам и да забравя, че беше идеален сценарист за филми на ужасите. По добре да не си представям как ме разчленяват и ме дават на плъховете. Присвих устни.

Не спирах да говоря, като лицето ми ставаше все по-червено, сигурно бях заприличала на домат.
Той измрънка нещо, но въобще не си направих труда да му обърна внимание.
Накрая хвана ръката ми за да спра да го бода в гърдите и проплака.
- Нееее, моля те не им давай да ме дадат на плъховете - каза и дори си затвори очите.
Това ме накара малко да се осъзная и сведох глава на долу за да си поема малко въздух.Гледах си токчетата докато той ми говореше.
- Ще направя каквото поискаш!!!- каза с готовност.
Корема ми изкъркори и ми хрумна гениална идея.
Тъй като нямах пари, нито телефон нито нищо с което можех да направя каквото и да било ми хрумна план.С него щях да се нахраня и след това да има как да се прибера, а след това щях да звънна на мениджъра от домашния телефон за да ми донесе нещата.
Вдигнах глава към лицето му, тъй като беше по-висок от мен и със самодоволна усмивка се подсмихнах.
- Тогава... искам.. да ме заведеш на вечеря!! - казах след като отново се чу онзи недоволен звук, който издаваше коремчето ми.
Той кимна и на лицето ми изгря усмивка.
- Йей .. хайде оппа!! - изписках щастливо и го хванах под ръка като го задърпах напред.
Ндаа, естествено, че знаех кой е!Бях слушала доста техни песни и мога да кажа, че на живо беше още по готин от колкото в клиповете.Кекеке определено си го биваше!! х33

Отърсих се възможно най - бързо от натрапчивите си мисли, докато чаках отговора и. Дори не знаех дали ще се възползва от предложението. След секунди обаче, на лицето и се появи усмивка. Изглежда беше намислила нещо. Не знаех какво да очаквам, а тя просто ми нареди да я заведа на вечеря. Изненадах се. Та това...ами...и на мене щеше да ми доста приятно да отида на вечеря с нея. А и тъкмо бях взел аванс. Чух някакви звуци и си помислих, че са гръмотевеци и започнах да зяпам към небето. След секунда осъзнах откъде идват и се почувствах тъпо. Просто се направих на ударен. Тя ме подкани и дори ме нарече оппа...малки ми беше трудно да свикна с тази рязка промяна, но това ме накара да се усмихна. Дръпна ме напред и тръгнахме заедно.
- Ъмм...как е името ти? - попитах мило.
Така Хинг Ки...просто бъди мил и сладък както винаги. Също така не знаех къде отиваме и дали аз водя. Аз не бях все още много гладен, но обичах храна и можех да изтъпча всичко по всяко време. Макар да не знам дали е хубаво да се тъпчеш като мен, когато си пред дама.
- И..има ли някое определено място, на което искаш да отидем?
Поне като щях да изпълнявам желание, нека на да беше ефектно.