Пейката на влюбените

На тази пейка хиляди момчета и момичета се влюбваха. Тази една и никаква пейка, беше станала свидетел на много щастливи двойки.

Пейката на влюбените Bench-central-park-dark-evening-light-night-Favim.com-66284

Пейката на влюбените Bench-central-park-dark-evening-light-night-Favim.com-66284

Добре де...вече ставаше критично. Аз хубаво си гледах драмите напоследък, но това ме накара да ставам все по - романтична. Нещо доста странно за мен. Гледах да бъда по - твърда отколкото съм, но сега реших да го призная поне пред себе си.
И ето ме - стоя на място, наречено пейката на влюбените в Олимпик Парк. Познавах поне две двойки, които го посещаваха, и които са имали много хубави моменти тук. Но аз по - скоро да си докарам депресия. Засмях се на глупавите си мисли. Аз и депресия...малко трудно, но пък натрапчивите мисли ми бяха в кърпа вързани. Свети Валентин беше безкрайно гаден, защото бях заета да завиждам и злобея за сметка на всички, които се лигавеха колко са щастливи и доволни.
Мда...мисля, че съм влюбена. Ако това е силно казано, нека е това - харесвам го!
Знам, че също съм известна и ме обичат но...като че ли той беше много повече. А и той беше. Поне за мен. Красив, сладък, мил...неща, които бунтарка като мен рядко би признала.
Куон Джи Йонг, какво си ми направил??
Въздъхнах тежко и скрих лицето си в длани. Ето това е върха на купона - към края на рождения си ден да се бориш с натрапчивите мисли, свързани с любовта...уникалнхо.
Огледах се и направих нещо, което никога не би си признала...
Скръстих ръце, затворих очи и прошепнах:
- Някой ми каза, че си вълшебна...направи някакво чудо и за мен! - отворих леко едното си око и пак го затворих.
- Моля те! - чувствах се адски тъпо в момента, но какво да се прави. Всеки си има своите луди моменти.

След като отправи своите пожелания към Че Рин, Джи Йонг реши да се поразходи. Напоследък беше изгубил всякакъв мерак да живее. Нещо отвътре го изяждаше. Това преобладава от Смети Валентин насам.
Ходеше, дишаше, смееше се, но сякаш беше празен. Мъчеше се да твори песни, но всичко му се получаваше на никъде. Реши да се разсее малко като се поразходи.
- Аз излизам! - съобщи той на висок тон и излезе.
Започна да крачи из улиците на Сеул. Оглеждаше витрините на магазините, но не прекрачи прага на нито един. Модната икона на Южна Корея да не си купи нищо, странно, нали?!
Нашият Куон Джи Йонг беше хлътнал здраво и това се отразяваше на доста от ежедневните му начинания. След като сподели с Бом, сякаш в него нещо се отключи ... Това "нещо" го караше да става неузнаваем за доста от познатите му.
Неусетно той се озова в парка и по-точно в района където имаше най-много влюбени. За момент той се спря и се попита какво прави тук, въобще кой го накара да се дотътри точно тук? Загледа се напред и понечи да се обърне, но видя един познат силует. Той се приближи тихо и забеляза как Че Рин скръсти ръце пред себе си, затвори очи и започна да си мърмори нещо. Напуши го на смях. Хем беше сладка, хем изглеждаше странно. Той се доближи и седна тихо до нея, за да не го усети.
- Моля те! - чу се от устата й.
- Яяяя, какво правиш тук? - повиши тон той. - Вместо да си празнуваш рождения ден ти се молиш на някаква пейка! - усмихна се широко на ококорената пред него Че Рин. - Още веднъж честит рожден ден!

Един глас ме извади от идиотския ми унес. На почти всеки друг бих повдигнала вежда и бих иронизирала ситуацията, но...ами можех да разпозная този сладък за мен глас дори насън. Стреснах се и стомаха ми се сви, но поне на външен вид не ми пролича. Вдигнах глава и го погледнах изненадано. Имаше право, определено. Продължих да го гледам с ококорени очи поне няколко секунди, след което се изправих и се поклоних лекичко. Да му отговоря на смс-а беше толкова по - лесно. И в този момент пейката сякаш ми навря в лицето думите : "ето ти го чудото, което искаше, сега не се дръж като тъпачка"
- Отново ти благодаря, Джи Йонг оппа! - казах, като се стараех гласа ми да изглежда нормално.
Явно поговорката е вярна, че всеки си намира майстора. Никога не съм си представяла, че ще изглеждам и ще се държа така. Приближих се една крачка напред.
- Ами аз...вече го празнувах, просто имах нужда да се поразходя малко. - започнах с оправданията, като дори се усмихнах.
- Ами ти? Какво те води точно тук?
Ами ако се чакаше с някоя? Аууу щях да захвърля срама и да я оставя без дори един косъм на главата. Няколко пъти съм имала чувството, че ме гледа по - различно от другите. Но се притеснявам, че може би просто на мен така ми се струва. Може просто да иска да бъде мил. Зачаках отговора му, като не се сдържах и спрях поглед върху лицето му. Как може някой да бъде толкова готин?

Тя седеше и го гледаше втренчено и стреснато. Джи Йонг се почуди дали не е направил грешка като е нарушил молитвите й. Кой знае може да се е молила за нещо много важно, а той да се е натресал неканено на пейката. Въпреки това неговата нагла персона реши да не става скоро от там освен, ако тя не чака някой по-специален. Все пак това е нейният рожден ден и той не трябваше да се меси в личния и живот. Въобще кой беше той, че да го прави?! Много му се искаше да стане нещо повече от приятел на Че Рин, но това не зависеше само от него. Прокара погледа си през нежното й лице. Пръстите на ръката му трептяха, защото искаха да го докоснат.
Русата проясни, че вече го е празнувала и че сега просто се разхожда. Съвпадение, а?! Тя го попита той какво прави тук.
- Аз ли? - настъпи кратко мълчание. - Честно да ти кажа и аз не знам какво правя тук. Просто реших да се разходя и краката ме доведоха до тук. - каза просто той.
Настана адска тишина. Нито той, нито тя продумаха нещо, но сякаш тишината казваше много повече. Лек ветрец се осети в тъмната февруарска нощ.
Джи Йонг не се стърпя и подхвана една тема, а именно тази която го вълнуваше най-много.
- Чувам тук-таме разни неща .. Така, случайно, да чакаш някой по-специален? - Не се сдържа. Беше чул разни неща от денсърите в компанията, че тя има връзка с някой и това беше нещото което го възпираше най-много да разкрие чувствата си. Отвътре го изби на адска ревност и дори сам не успя да се познае. Този път успя да прикрие това което му е в душата, но до кога?!

Седнах си обратно на пейката и гледах да изглеждам нормално. Пред камери и на интервюта и на каквото и да било успявах да не се притеснявам, но сега...бяхме сами. Дали пък не беше подходящия момент да му разкрия чувствата си? Ами ако ми се изсмее? Преди него съм си падала и по други момчета, но на тях бях напълно способна да им кажа. Сега бе различно.
Усмихнах се и кимнах на отговора му. При мен беше нещо подобно. Какво съвпадение само.
Следващия му въпрос почти ме шокира. Кръстосах си краката и се позиправих да не изглеждам прегърбена. Позамислих се какво да кажа.
- Ъъъъ...- напънах се като коза, за мое щастие телефона ми иззвъня.
- Извини ме за малко - хилнах се тъпо и натиснах зелената слушалка.
Беше брат ми Ел Джо. Бях напълно сигурна, че неговия глас ще ме успокои. Беше уцелил идеалния момент да ми звънне. Мислено му благодарих още два пъти, освен това за пожеланията.
След като затворих, върнах погледа си на Джи.
- Беше Ел Джо. - усмихнах се колкото да не изглеждам тъпо.
И въпроса му си оставаше.
- Точно в момента...не очаквах никой...но се надявах някой да дойде...- не исках да го лъжа, но и ми беше трудно да му кажа истината. Дори да съм устата по принцип, сега все едно нещо ми беше заседнало в гърлото.
- Оппа...харесвам някой, но не знам дали той ме харесва и ме е страх да му кажа! - най - накрая изстрелях всичко. Дали би се досетил, че става дума за него?
Спрях поглед на устните му, защото винаги ме привличаха. Същевременно с това се изчервих и зачаках реакцията му.

Тя доста мълчеше, а той беше на тръни. Кога беше станал такъв? Толкова го интересуваше, че можеше сам да се докара до степен на лудост. Тя се опита да каже нещо, но замъча за момент. Явно си събираше мислите.
Късметът този път не беше на страната на Джи Йонг. Телефонът на рапърката зазвъня. Тя се извини и вдигна. Започна да говори и да се усмихва. Очевидно получаваше поредните си честитки. Джи Ди я наблюдаваше с интерес. Изучаваше чертите на лицето. Бяха толкова ... няма дума с която да се опише, но простичко може да кажем, че караха лидерът на BIGBANG да настръхва.
Разговорът приключи и се оказа, че малкото й братче е звъннало. Върна се на темата от преди малко и проясни, че не е чакала никой, но е очаквала някой да дойде. Както е казал народът .. жени, кой ги разбира?! Джи Ди беше тотално объркан от казаното и дори не знаеше как точно да приеме това което излезе от устата на Че Рин.
- Оппа...харесвам някой, но не знам дали той ме харесва и ме е страх да му кажа! - хвърли бомбата тя.
Джи Ди дори не знаеше как да реагира. Вътрешно се надяваше въпросният някой да е той, но това беше само неговото желание, а не това което е в сърцето на Че Рин.
- Ами най-добре е да му кажеш! Може да не отговори на чувствата ти, но поне ще знаеш истината!
"Срещу теб има един, който винаги би отговорил на чувствата ти!" - довърши той наум. Сведе главата си надолу и забеляза, че телефонът на Че Рин е на пейката .. просто така зарязан. Взе го и най-нагло реши да види кой й е честитил. Едва ли щеше да визи нещо кой знае какво, ама му стана любопитно.
- Ааа и какъв подарък ти даде Бом? - попита той. Че Рин явно не го беше забелязала и преди да е могла да отговори той допълни. - Я да видим тук какво има ..? .. Много хубави пожелания си получила! Моето е сухо, ама не съм в творчески период! - стигна до съобщението на макнето на 2NE1 отвори го и остана гато ударен от гръм.
... с Джи Йонг-сънбе най-накрая да се вземете и много да се обичате!
И какво точно трябваше да значи това? Устата на Джи Ди наистина беше отворена и сигурно, ако беше лято щеше да се напълни с мухи.

Вътрешно изпаднах в истерия. Сега, като признах половината истина и точно пред него, започнаха да ми се въртят разни мисли. Ами ако не ме погледнеше изобщо, защото си мисли, че съм хлътнала по друг. Ами ако пък разбере, че съм хлътнала по него пак не ме погледне? Този парадокс ме убиваше...душевно. Дори ме заболя глава. Много мразя това чувство, когато те боли глава, а лицето ти пари като ламарина изложена на слънце през лятото.
Той ми даде съвет, който между другото беше много хубав.
- Лесно е да се каже...- казах тихо и се почесах зад врата.
Докато бях изпаднала в дълбоките си размисли относно философските си парадокси, дори не забелязах как той ми беше окупирал телефона и ми четеше съобщенията. Та аз дори не гледах към него. Когато попита какъв ми е подаръка от Бом онни, аз не загрях,а просто реших, че тя му е казала нещо. Тъпа Си Ел...
Когато спомена пожеланията и аз се обърнах към него чак тогава видях. Само примигнах два пъти и се загледах някъде пред мен, но изведнъж се сетих за съобщението от Минзи. Ококорих се и като го погледнах и той приличаше на блъснат от нещо. Подскочих и измъкнах телефона си от ръцете му. Той беше толкова изненадан, не се възпротиви. Може би дори бе на косъм да го изтърве на земята. Не, не ми пука за телефона, сега имах по - големи притеснения. Загледах се в екрана си. Ооо....точно това съобщение! Ами сега какво да правя? В стомаха ми нямаше пеперуди, имаше цели прилепи, гарвани или за каквото се сещате, защото чак сърцето ми се сви. Определено се притеснявах.
- О , Боже толкова ме е срам..- дори започнах леко да треперя. Дори той почти не беше виждал тази ми страна, аз не я показвах на никой.
- Джи Йонг..аз...- май нямаше какво друго да направя, освен да му кажа. Нямаше с какво да замажа положението.
- Съжалявам, че прочете това но...тя знае, че човека в който съм влюбена...си ти.
Сключих вежди и направих леко болезнена физиономия, като погледнах настрани.
Това е краят. Сега дори няма да ме иска близо до себе си.
Не реви, Че Рин, да не си посмяла!

Джи Йонг не усети кога тя успя да му вземе телефона от ръцете, но той все още не беше на себе си. Това нещо измислено от Минзи ли беше или човека за който говореше преди малко Че Рин беше той. По логиката на логиките малкото не лъжеше, а винаги казваше истината, но сега може просто да се шегува с нея. Джи Ди се видя в чудо и не знаеше вече какво да си мисли. Дали пък това не беше неговият шанс да разкрие чувствата си …?
Тя каза нещо, но шока в главата на Джи Йонг беше повече от колкото може да се опише и да си представите. Той се опита да си избие това от главата и да слуша това което излиза от устата на лидерката на 2NE1.
Тя изрече името му, но не успя да продължи. Все едно нещо беше заседнало на гърлото й, но и това беше нещо.
- Съжалявам, че прочете това но...тя знае, че човека в който съм влюбена...си ти. – тези думи му се забиха в съзнанието.
От много време насам той искаше да чуе точно това. Джи Ди я погледна и видя как тя зяпа обувките си.
- Аз … също имам чувства към теб. –Картите бяха свалени изцяло. Нямаше какво да губят.
Джи Йонг стана от пейката. Искаше да направи момента по-специален. Огледа се, но беше февруари дафуя, нямаше от къде да вземе цвете или нещо подобно. Тупна се пак на пейката и се обърна към рапърката.
- Че Рин … ще ме удостоиш ли с честа да бъдеш моя приятелка .. ? – попита той и си лепна една голяма усмивка.