Подлезът на мъртъвците

Един от най-важните концерти за Miss A бе свършил. Концертът за "27 Golden Disk Awards". Разбира се, както винаги преди концерта емоциите им идваха в повече. При подготовката имаше доста хора в стаята, в която се приготвяха, като гримьори, стилистите им и даже от време на време идваше и шефът им, за да им вдъхне доверие. Цялата тази какафония изнервяше малко Сузи, затова преди самия концерт, тя отиваше на някое празно и тихо място, за да се успокои и да си вдъхне доверие и след това отново се връщаше при другите... Бяха се представили на червения килим прекрасно. Бяха направили прекрасно шоу с най-новата им песен "I don't need a man" и най-важното бяха спечелили награда. Всички бяха доста щастливи, но най-щастлив беше шефът им. Той прекалено много се гордееше с тях, както и с другите си артисти.
Сузи въобще не бе изморена от концерта и от цялото шоу. Напротив, тя кипеше от енергия. Но другите, защото бяха по-големи и по-лесно се изморяваха, я караха да се прибира с тях. Но тя имаше само едно желание. Искаше сама да се разходи из целия Сеул. Без никой от групата `и, без мениджъра им и без другите от екипа...След половин час моления от старана на Бае към Фей, Джия и Мин да я пуснат и малко караници с мениджъра им, тя най-накрая беше на свобода. Изчака другите да се качат в колите и да потеглят. Искаше да обиколи целия град, затова просто тръгна по най-близкия тротоар, без никаква посока...
Момичето си въобразяваше, че познава Сеул и затова искаше да се разходи сама, но явно само така си мислеше. А ето я сега, пред един тъмен тунел, загубила се. Беше се озовала в някакъв квартал, където нямаше нищо и никой. Единствено този подлез бе по-различното нещо в мястото, където се намираше. Искаше да се измъкне по-бързо от там, затова реши, че като влезе в него ще намери изход от другата страна. Но когато стигна, разбра, че изход няма, а вместо това имаше голяма бетонна стена. Вътре бе тъмно и трудно се виждаше. Излезе на по-светлата част в началото на подлеза...
Чу звук. Звук на приближаващ се човек. Стъпките се чуваха ясно. Сузи се огледа.
- Има ли някой...? - попита тя.
По принцип не се страхуваше от нищо, но този път бе изключение...

Бюнг Хун вървеше бързо през центъра. Тази вечер бяха наградите "27th Golden Awards" и естествено децата на Sony Music не бяха включени в програмата. Но пък и Ел Джо не изгаряше ог желание да участва. За него това беше загуба на време. Ценно време. Време, което не можеше да прахоса ей така, заради някакви си награди и концерти. Имаше далеч по-важни неща от това да пее и да подскача на сцената.
Трябваше да изпълни поредната мокра поръчка възложена му от Хиената. Лицето, което трябваше да убие беше едно от бившите приближени на боса на корейската мафия. Мъжът, когото трябваше да учисти беше предател. Доносник на ФБР. А Хиената наистина много го ценеше и беше безкрайно разочарован, когато разбра, че е агент.
Улиците бяха пусти, а магазините затворени. Момчето изкара телефона си и погледна часа - 23:30. Подсмихна се и останалото разстояние го мина с тичане. Жертвата щеше да се намира близо до подлезът на мъртъвците. Фрапиращо заглавие, а? Подлезът беше запечатан през 60-те години на миналия век поради срутване. 20 човека бяха затрупани под камънаците и тройно повече бяха убити в незапечатания коридор.
- Е, Mr. Kang, време ви е... - с тези думи извади от задния си джоб ножка.
Мистър Канг се огледа и хукна към подлеза. Русокосият само се прозя отегчено. Всъщност, му идеше да се изхили.
- Само ме улесняваш, О Ил Хун. Или да те наричам Канг Ън Сонг? - гласът му преливаше от подигравка.
Слезе бавно и флегматично по стълбите. Чуваше стъпките и диханието на жертвата си, но имаше нещо нередно. Имаше второ присъствие. Този да не беше извикал подкрепление? Ако го беше направил, работата на И Бюн Хун щеше да бъде спукана.
Бюн Хун присви очи, за да свикне с непрогледния мрак на подлеза.
- Излез от подлеза или ще я убия! - извика Mr. Kang.
- Кого ще убиеш, бе? - сопна му се И и извади джобното си фенерче. След секунди светлината фокусира мъжа, държащ до себе си чернокосо момиче ( проститутка, може би? ), опрял пистолет в главата й. - Ще убиеш цивилната след като аз те убия, предател!
Убиецът се прицели и хвърли ножа си. Тялото на "Ил Хун" се стропори до останалите, вече разложили се тела. Незапечатаният коридор беше пропит с миризмата на мърша. Ел сбърчи носа си и се приближи до женското.
- Adios, amigo! - поклони се до убитият от точното му око. В полезрението му попадна девойката. - А ти какво правиш тук? Искаше да свършиш като този, когото току-що убих ли? Нали знаеш, че не трябва да се навърташ тук? Прекалено много убийци, наркодилъри и сводници минават през този подлез, търсещи момичета като теб.

Стъпките все повече се приближаваха. Сякаш някой тичаше много бързо. Звукът идваше от много тъмната част на подлеза. Не можеше да види кой тича към нея, поради тъмнината. колкото и да напрягаше очите си, нищо не виждаше. Не знаеше какъв е човека, дали трябва да се страхува от него. Искаше незабавно да се махне оттам, но беше прекалено любопитна да види кой е човека и дали случайно може да `и помогне да се измъкне от затънтения квартал, в който се бе озовала...По-рано никой не бе отговорил на въпроса `и дали има някой, а и нямаше нужда. Сама беше разбрала по отчетливите стъпки, които вече бяха доста близо до нея, а тя просто си стоеше по средата празното пространство, в което миришеше доста зле...
Пред нея се появи задъхан мъж. Ужасена погледна пистолета в ръката му. Знаеше, че не трябваше да тръгва сама. В места като тези се навъртаха тоста опасни типове.. Искаше да извика за помощ, но преди да успее да си отвори устата, той дойде бързо до нея. Хвана я силно, за да не може да избяга и опря пистолета в главата `и. Сузи замръзна. Не знаеше какво да направи, но знаеше, че не трябва да мърда, защото той можеше да я убие. Не знаеше за какво му е да я убива. Тя не го познаваше и нямаше нищо общо с този човек. Но той явно чакаше друг, защото се бяха обърнали в посока към тъмната част на тунела.
Секунди по-късно се чуха и други стъпки. Явно това бяха стъпките на човека, който мъжът чакаше. Мъжът викна на някой да излезе от подлеза, иначе ще я убие. Бае не знаеше какво ще се случи, но се надяваше тази фигура да се покаже, за да не се окаже мъртва в някакъв пуст подлез...Освети ги светлината на фенерче. Пред тях стоеше друг мъж, макар че повече и приличаше на момче, доколкото можеше да определи, когато умираше от страх, докато пистолета все още стоеше опрян в главата `и. Момчето носеше нож в ръката си. Сега вече искаше да изкрещи. Двама мъже с оръжия, идваше `и в повече. Никога досега не беше попадала в такава ситуация и никога не си бе помисляла, че ще попадне в такава... Момчето му каза нещо, но певицата не го чу много ясно. В същия момент ножа излетя от ръката му и улучи мъжът. Той падна на земята, а Сузи инстинктивно се отдръпна настрани. Погледна надолу. Мъжът лежеше убит, а пистолетът му бе паднал на земята до него.
Чу как момчето се приближава до нея.
- Adios, amigo! - поклони се той убитият. Обърна се към Сузи. - А ти какво правиш тук? Искаше да свършиш като този, когото току що убих ли? Нали знаеш, че не трябва да се навърташ тук? Прекалено много убийци, наркодилъри и сводници минават през този подлез, търсещи момичета като теб.
Момичето го погледна изплашено.
- Аз... - усещаше как очите `и се насълзяват. - Аз имах концерт и... и исках да се разходя, но се загубих...
Отдръпна се от непознатото момче. Беше я твърде страх да стои близо до него.
- Ти... ти току що уби този човек. - каза тя и погледна трупа на земята.

- Ти... ти току що уби този човек.
- Може и без да изопачаваш очевидното. - Отвърна й сърдито Ел Джо. - Няма какво повече да правим тук, а и не мирише особено приятно.
Той се приближи до чернокосо момиче и го хвана за ръка. Дръпна я към себе си и тръгна към изхода. Изкачиха стълбите и се озоваха на площадката.
- За твое добро е повече да не идваш тук. Освен да свършиш като онзи, когото убих, друго няма да стане. - Гласът му беше примесен с тихо и раздразнено ръмжене.
Мразеше малки лигли като тази пред него, които си мислят, че нищо няма да им се случи. Тази просто беше извадила късмет! Ако не беше преследвал Ил Хун и не го беше убил, щеше да бъде убита от я някой наркодилър я някой психопат или убиец. Или пък по-лошо, хваната и завлечена на Канарските острови от някой сводник. А в този квартал сводниците наистина не бяха за подценяване. До един бяха опасни с връзки с хора, с които по-добре да си нямаш работа. Не, че Бюн Хун нямаше такива връзки де, но сводниците са по-опасна порода хора.
- Осъзнаваш ли какъв късмет извади, момиче? А сега се прибирай у вас и повече не се влачи по такива улици като тази. Много мразя такива момичешки индивиди като теб. За следващия път си помисли къде ще ходиш и предварително си начертай маршрута! Или поне вземи гаджето си със себе си.
Русокосият изпука врата си. Близката улична лампа светна. Сетиха се кога да пуснат лампите. Светлината огря двамата. Чак сега успя да огледа по-добре "нещастната жертва" на предателят. Беше красива. А съдейки по дрехите й - и доста добре финансово спонсорирана. Ако я бяха завлекли на Канарските острови или я бяха отвлекли, поне щяха да могат да вземат тлъст откуп от поне 888 000 000 вона на ръка. Че може и повече!
Такива сметки се въртяха в сивото вещество на И. Обмисляше да я отвлече. Все пак, беше станала свидетелка на убийство извършено от Ел Джо. Ако проговореше щеше да стане опасно. Но освен другите маймуни наети от Хиената да я изнасилят, друго нямаше да стане, за това се отказа от идеята. Просто щеше да я изплаши до толкова, че и думичка да не обели за случилото се.
- Сега, слушай ме внимателно, миличка. - Убиецът се приближи максимално близо до нея и обви ръце около тънкото й кръстче, притискайки я към себе си. Погледите им се срещнаха. Бюн Хун доближи устните си до ухото й и зашепна:
- Стана свидетелка на нещо, което не трябваше да виждаш. Проговориш ли, обещавам ти, че ще те намеря и ще стане грозно. Изключително грозно! И няма да те изхвърля в подлеза, а на място, на което никога няма да се сетят да те търсят. Ясно ли е, скъпа?
След тази естрада, Джо пак я погледна право в очите и захапа леко долната й устна. Подсмихна се зловещо и я пусна. Обърна се и пое по най-близката улица. Трябваше възможно най-бързо да изчезне преди полицията да се появи. Тогава се сети нещо и се извърна пак към чернокосата.
- И по-добре тръгвай веднага, за да не станеш главна заподозряна в убийството на Канг Ън Сонг - смигна й, пак се обърна и си продължи най-спокойно по пътя.

Беше го разсърдила с очевидната си реплика. Но тя не бе виновна. Все още беше шокирана от действията на непознатия мъж, който `и бе опрял пистолет в главата и от начина, по който момчето бе убило мъжът. Затова и не можеше в момента да измисли смислена реплика, а и `и трябваше той да потвърди станалото, за да разбере, че нещото случило се преди малко, наистина е станало, а не е просто сън, в който тя участва. Защото ако беше сън, тя нямаше нищо против да участва в него, но това не бе сън. И тя искаше възможно най-бързо да се махне оттам. Но проблемът бе, че не можеше дори да помръдне. Искаше, но не можеше. Стоеше, с насълзени очи и гледаше ту към мъртвия мъж, ту към непознатото момче пред нея.
Той се приближи до нея и я хвана за ръката. Дръпна я към себе си и тръгна към изхода. Това вече накара Сузи да се размърда. Опита се да се отскубне от него, защото я беше страх, въпреки, че вече не носеше никакво оръжие в себе си или поне тя така мислеше. Но той бе твърде силен...Изкачиха се по стълбите и се озоваха на площадката. Той `и каза, че за нейно добро е да не идва тук, за да не свърши мъртва. В гласът му се усети нотка на тихо и раздразнено ръмжене. Една част от нея сметна гласът му за доста привлекателен, а останалата част от нея искаше да му отвърне с хаплива реплика. Но бе твърде уплашена и не смееше да му каже нищо, затова просто си мълчеше.
- Осъзнаваш ли какъв късмет извади, момиче? А сега се прибирай у вас и повече не се влачи по такива улици като тази. Много мразя такива момичешки индивиди като теб. За следващия път си помисли къде ще ходиш и предварително си начертай маршрута! Или поне вземи гаджето си със себе си.
Та тя нямаше гадже. А и за какви момичешки индивиди говореше? Тя не беше такава. Сузи просто искаше да се разходи сама из Сеул, защото никога не `и се бе отдавала тази възможност, откакто бе станала известна. Все още всички я смятаха за малка и не я пускаха сама..
Убиецът се приближи максимално до нея и обви ръце около кръста `и. Сузи замръзна на място. Погледите им се срещнаха. Момчето доближи устните си до ухото `и и `и каза, че ако проговори за това, което бе видяла преди малко, щял да я намери и щяло да стане много грозно. Сузи не знаеше какво да каже. Сега още повече я беше уплашил... След речта му, той я погледна право в очите и захапа леко долната `и устна. Певицата започна да диша учестено. Той бе твърде близо до нея...Подсмихна се зловещо и я пусна. Обърна се да си ходи, но явно се бе сетил за нещо, защото се обърна към нея и `и каза, че е по-добре да си тръгне веднага, иначе ще стане заподозряна в убийството на мъжът. Смигна `и, обърна се и си продължи по пътя...Бае стоеше на едно място и не мърдаше. Гледаше ту към него, ту към тротоарите и малките улички около нея...
Той явно бе чул, че не се чуват други стъпки освен неговите, защото спря и се обърна към нея. Тя го погледна.
- Аз... - гласът `и трепереше. - Аз се изгубих и... и сега не знам как да се прибера...

Стигна по средата на мрачната уличка, по която беше тръгнал и се ослуша. Не чуваше други стъпки, които да вървят в противоположната посока или някъде другаде. Беше тихо. Чуваше се само неговото тежко дишане и зачестенето на момичето от по-рано. Зачуди се какво става и се обърна към чернокоската.
Аз... - гласът `и трепереше. - Аз се изгубих и... и сега не знам как да се прибера...
Бюн Хун се опули и повдигна едната си вежда. Въздъхна и за втори път закрачи към нея. Направи раздразнена физиономия.
- Шегуваш се, нали? - за негово съжаление момичето пред него просто поклати глава в знак, че не се ебава. Ел Джо се видя в чудо.
Друг път не му се беше случвало такова нещо и не знаеше какво да отговори и как да реаргира. Той просто стоеше пред нея и гледаше лицето й. Дъхът му излизаше на гъсти пари, а сивото му вещество отхвърляше идея след идея.
- Сама си се довлякла до тук, следователно сама трябва да намериш обратния път. - Най-накрая проговори убиецът.
Не ум се харесваше мисълта да води някакво непознато момиче до тях. Ами ако баща й беше там и го сметнеше за нейно гадже? Ей тогава щеше да стане уникално мазало!
И Бюн Хун се почеса по главата.
- Айш! Добре, ще те изпратя до центъра, но ми обещай, че никога повече няма да те видя тук или на някое друго опасно място! Повече не искам да ти спасявам девствения задник! - Измрънка Ел. В гласът му отново се прокрадваше онова тихо и сподавено ръмжене, показващо недоволството му.
Да си кажем правичката, момичето го беше заинтригувало. Изглеждаше едно такова, невинно, нежно, финно. Да го хванеш, че да не го пуснеш! И тялото й беше добре оформено. Точно, каквото попадаше в списъка му с предпочитанията. И гласът й беше един супер уникалния.
Бюн хвана женското за ръка и потегли към улицата, която щеше да ги отведе до центъра. Щом стигнеха там, щеше да я остави да се оправя сама. Имаше доста за вървене до центъра, за това реши да завърже някакъв разговор. За негово съжаление не му идваха никакви уникалнолистични идеи. По-лесно беше, когато беше с някое от момчетата или с някоя мадама, която познава от отдавна. Накрая се престраши да се запознае с нея. Просто искаше да чуе сладкото й гласченце.
- Аз съм И Бюн Хун, но ми казват Ел Джо. Ти как се казваш?

Той се опули и повдигна едната си вежда. Дойде до нея и направи видимо раздразнена физиономия. Сузи не разбираше защо беше толкова дразнещо да `и помогне. Тя просто искаше един непознат, защото той дори името не си бе казал, както и тя, да `и покаже обратния път, по който да се върне в центъра, където имаше хора и от където можеше да се ориентира как да си стигне до тях, макар че не беше сигурна дали в това си състояние ще се справи дори с такова лесно нещо...Тай я попита дали се шегува. Момичето просто поклати глава в знак, че не се шегува. Наистина не знаеше как да се върне обратно. А той не `и помагаше особено. Само стоеше и гледаше лицето `и.
- Сама си се довлякла до тук, следователно сама трябва да намериш обратния път.
Как смяташе тя да намери пътя за обратно? Тя не го знаеше, а и все още беше леко потресена от случилото се в подлеза и след това и не можеше да мисли неща, като това как да намери пътя сама.
Накрая той се съгласи да я изпрати до центъра, ако му обещае никога повече да не ходи отново в подлеза или на друго опасно място, защото не искал повече да спасява девствения `и задник, както той се изрази. И отново го беше казал с недоволна нотка в гласа си.. Последната му реплика за девствения `и задник, малко я обиди, защото това не бе вярно.
- Обещавам. - каза тя.
Не знаеше защо го беше грижа дали отново ще ходи на опасни места. Току що се бяха запознали, не е като да се познават от много отдавна. А и самият той беше убиец. Тя трябваше да се страхува от него, макар че колкото и да си го повтаряше, някак външния му привлекателен вид и начина, по който я беше спасил от онзи мъж, я караха да иска да прекара повече време с него, отколкото да се пази от него.
Момчето я хвана за ръка и потегли към една улица, която явно щеше да ги отведе към центъра. Тя инстинктивно се отдръпна от него, защото си спомни сцената, където той уби мъжът с ножа си.
- Аз съм И Бюн Хун, но ми казват Ел Джо. Ти как се казваш?
- Казвам се Бае Су Джи, но почти всички ме знаят като Сузи. - каза тя.
Той не я бе познал, че е певица. Явно не бе никак известна сред убийците. Но той `и беше някак странно познат. В главата `и се въртеше въпрос, който го смяташе за нереален, но все пак реши да го попита.
- Ти... случайно да си певец или актьор? - попита тя.
Знаеше, че не може да е нито едно от двете, защото все пак той беше убиец, както бе видяла по-рано, но все пак...

- Казвам се Бае Су Джи, но почти всички ме знаят като Сузи. - представи се тя. Ел Джо кимна в знак, че му е приятно да се запознаят. Наистина му беше приятно.... колкото и невероятно да звучи о__о
Името му звучеше някак познато, но не можеше да се сети откъде. Може би я беше чувал в разговорите на някоя от мутрите на Хиената. А може би пък от телевизията. Хах, какво се лъжем? та той изобщо не гледаше телевизия. Само, когато се прибереше в къщата на семейството си, което се случваше веднъж на сто години. Брат му и сестра му гледаха доста често телевизия. По-точно, гледаха себе си и стейджовете си. Големи нарциси значи, ей! Искаше да им каже с какво се занимава наистина. Да спре да ги лъже, че е само рапър на Teen Top, но не можеше. А и босът изрично му беше забранил да говори с някой цивилен за това.
- Ти... случайно да си певец или актьор?
Бюн Хун спря да върви за момент и погледна леко изплашено Су Джи. Тая да не го беше разпонала?! КРАЙ! Кариерата му на най-точния убиец в Южна Корея... щеше да приключи уникалнолистично, разкрит от някакво си момиченце. Май трябваше да я остави да се оправя сама в онзи квартал. Пусти му мъжки неща! Не можеше да отказва на представителки от нежния пол и туй то! После си понасяше последствията, които не бяха много приятни. Е, по-добре да си каже правичката и да се погрижи професионално за проблема, отколкото след това да бере душа заедно със Зико в кабинета на боса. А защо и Зико ще бере душа ли? Много просто. Човекът бачкаше като мениджър на една от моделките на S.M Ent. и хлътнал по нея. Баща му се страхуваше от това да не би малкото му синче да се разнежи. Вече се беше разочаровал до безкраен предел от ТеУн. Другата му надежда беше племеничката му - У Со Хюн. Можеше да изглежда една такава невинна, но същевременно беше и доста опасна. Семейство У обучаваха децата си от малки да боравят с оръжия и да си спасяват задниците.
- Аз.. да. Teen Top, ако си ги чувала. Един от рапърите съм аз. - Русокосият повдигна леко раменете си. - Тук завиваме, госпожице Бае. Ако продължите напред, ще стигнете до задънена улица с наркомани.
Той дръпна Сузи наляво и продължиха по пътя. Зад тях се чу тракане на токчета. Ел спря и направи знак на Су Джи също да спре. Въздъхна. Каква досада.. Обърна се рязко назад и блъсна фигурата във влажната стена.
- Трябва да си ега ти мазохистката, Джи Ан, за да продължаваш да ме преследваш всеки път щом стъпя тук, курво! - изкрещя И.
- Но оппа.. - започна женската.
- Не ме наричай "оппа". Много добре знаеш, че съм с 13 гоини по-малък от теб! Престани да ме преследваш! Толкова ли не разбра, че НЕ МИ ПУКА ЗА ТЕБ?!
- Всичко е заради онази, нали? - Джи Ан, треперейки посочи Су Джи.
- Кога най-сетне ще млъкнеш? Писна ми от теб! - Бюн Хун я отдръпна рязко от стената и я блъсна на земята. - Следващия път ще свършиш много по-зле, помни ми думата!
Проститутката стана, изтупа дрехите си и се разплака. Джо я гледаше безизразно. Изобщо не му пукаше за тази фльорца! От както го беше видяла преди 5 години, не го оставяше намира и му лазеше по нервите. Най-накрая онази си тръгна и Бюн Хун и Су Джи можеха да си продължат по пътя.
- Ще те изпратя до вас. Тази може да ти направи нещо още преди да си стъпала на края на центъра.

Ел Джо спря да върви и я погледна леко изплашено. Сузи не беше казала нищо кой знае какво. Не разбираше защо бе изплашен или поне така я гледаше. Просто го беше попитала дали е певец или актьор. Нищо страшно и плашещо. Но явно наистина имаше нещо. Сякаш криеше нещо и не искаше тя да го разкрие.
- Аз... да. Teen Top, ако си ги чувала. Един от рапърите съм аз. - той повдигна леко рамената си. - Тук завиваме, госпожице Бае. Ако продължите напред, ще стигнете до задънена улица с наркомани.
Дръпна Сузи наляво и продължиха по пътя си. Певицата наистина не искаше още срещи с страшни хора, затова му беше благодарна, че `и показваше пътя.
Момчето го погледна. Естествено, че знаеше кои са Teen Top. Доста пъти ги беше засичала по концерти и награди. Даже беше малко близка с Рики. Беше участвала в едно предаване с него преди време. Но така и не помнеше Ел Джо. Знаеше, че има такъв човек в групата, но никога не беше общувала с него, а и първия път, когато си каза името, Бае въобще не свърза името с групата. Но не разбираше как може да е известен певец и убиец едновременно. Бае имаше чувството, че това е нещото, което крие, но тя нямаше нищо да каже на никого нито да го разпитва, защото той ясно `и бе дал да се разбере какво щеше да стане, ако проговори.
Зад тях се чу тракане на токчета. Ел Джо спря и `и направи знак тя също да спре. Той се обърна и се чу сякаш нещо силно се удари в нещо. Обърна се да види какво става. Той беше блъснал някакво момиче, което си личеше, че е проститутка по дрехите. Говореха си нещо или по точно той `и крещеше, а тя само повтаряше "оппа". По едно време проститутката посочи с пръст Сузи. Момичето се смути и погледна надолу. Чуха се риданията на момичето...Сузи повдигна глава чак, когато чу, че момичето се отдалечаваше.
- Ще те изпратя до вас. Тази може да ти направи нещо още преди да си стъпила края на центъра.
Отново тръгнаха да вървят. Не `и хареса как се отнесе с момичето. Да, беше проститутка, но можеше и да бъде по мил, вместо да я удря в стената. Момичето даже се разплака заради него...Продължаваха да вървят в мълчание...
- Но как може да си певец и да убиваш хора по този начин?
Ах тя и нейната уста. Беше си казала, че няма да го пита такива неща. Погледна към него уплашено, защото не знаеше как ще реагира.

Тръгнаха отново. Тишина, спокойствие, само равномерно дишане. Какво блаженство беше това за ушите на най-младия И. От доста отдавна не беше имал честта да слуша Тишина. Да, да слуша Тишина. Винаги някой викаше, винаги се чуваха изстрели, винаги се чуваха крясъците на хората, които убиваше, звукът от турболенцията на самолета.. Единственото, за което мечтаеше беше едно - Тишина.
- Но как може да си певец и да убиваш хора по този начин?
Е, не. Бюн Хун тъкмо се кефеше, че е тихо и това дете пак проговори. Направи отново недоволната си физиономия и разроши русата си коса. Това го правеше по-див и агресивен. Сънгмин мразеше да майка им да му разрошва косата, докато малкият ОБОЖАВАШЕ мама да му го прави. Просто измираше от кеф.
- Ето така, може. Както виждаш - всичко е възможно. Включително и едно същество, работещо в развлекателната индустрия, да убива хора. - Ел повдигна отново раменете си и се усмихна. Естествено, това беше най-малоумният отговор, който можеше да даде на Су Джи, но просто не му се занимаваше с това да обяснява 101 неща. И без това нямаше да го разбере.
Рапърът на Teen Top изпука пръстите на ръцете си. Знаеше, че не трябва да го прави, но просто не издържаше. Когато беше развълнуван или нервен, си пукаше пръстите. В този момент стигнаха до центъра. Улиците бяха тихи, нямаше други хора освен тях двамата. Отвреме навреме се вясваше по някоя фигура, но тя бързо завиваше към някой от завоите, които водеха към вътрешността на центъра. Магазините също не работеха, с изключение на няколко 24 часови ресторантчета. От тях ухаеше просто прекрасно. Устата на И се напълни със слюнка от апепитната миризма, но не можеше да се спре и да започне да се тъпче. До него стоеше мисията му. Трябваше да я заведе до тях.
Погледна я и я попита:
- Накъде живееш?
Бае му издекламира един адрес, от който Ел Джо изпадна в тих ужас. Какво, по бобрите, правеше тази тук? Та кварталът й се намираше в другия край на града. Как се беше довлякла до северните предградия? Явно я беше гледал доста време с оцъкления си и учуден поглед. Тръсна глава и извъртя очи. Това просто не можеше да му се случва.
Хвана момичето за ръка и я задърпа към улицата, която щеше да я отведе до тях. Ръката й беше студена и усети как потреперва. Определено жилетката не я топлеше много, за това Ел Джо я пусна и свали якето си. Подаде й го.
- Облечи го. - Господинът остана по тениска с къс ръкав и анурак, но студът не му правеше впечатление. Беше работил и на много по-студени места от сеулския студ.
Отново между двамата настъпи една неловка тишина. Естествено, убиецът се кефеше на тишината, но за нея не беше сигурно. В момента момчето просто изпадаше в състояние на нирвана. Редки бяха случаите, в които изпадаше в такова състояние.
За момент запремижа очите си и се блъсна в един знак Стоп.
- АЙШ! Кой те е сложил тук?! - викна вбесено Хун и изгледа злобно металния кол. Заразмахва пръст и отново застана до Сузи. - След 4-5 минути ще стигнем до улицата ти.
След това хубаво успокоение, продължиха по пътя. Тези 4-5 минути се сториха на И прекалено кратки. Все едно бяха минали само 5 секунди, откакто го беше казал, а вече се намираха пред посочения от Бае адрес.
- Е, ами.. Това е от мен. Можеш да се качиш до вас. Задръж якето и не ми го връщай. - Джо махна на Су Джи и потегли по нанадолнището. Искаше да се прибере, да се изкъпе и да си легне, че да се наспи като хората. И съвсем беше изключил, че в джоба на якето му има визитка с телефонния му номер.

П.С. - Извинявай за забавянето. И от утре до не знам кога няма да мога да влизам, така че това е нещо като последен пост.. Шори, шори~ *започва да танцува SuJu - Sorry Sorry*

Не очакваше да `и отговори по този начин. Мислеше, че ще `и се разкрещи или нещо повече, но той просто каза "Ето така, може" и повдигна рамене. Макар че не получи кой знае какъв отговор и не разбра как така може да е и убиец и певец, се отказа да го тормози с въпросите си, защото знаеше, че смислен отговор нямаше да получи.
Момчето до нея изпука пръстите си. Сузи мразеше, когато някой правеше така. Побиваха я тръпки. Като малка постоянно слушаше този звук. Баща `и имаше навика да си пука пръстите, когато `и се беше ядосал, защото бе направила някоя пакост, а това означаваше, че или ще `и се кара или ще `и удари някой силен шамар, което доста често се случваше. Е, баща `и не я биеше, просто не си мереше силата, когато беше ядосан, а той се ядосваше, защото тя правеше доста често пакости и се оказваше на неправилното място по неправилното време, както се беше случило сега. Бае не се бе променила въобще и все още причиняваше неприятности, но не на родителите си, а на шефа на компанията.
Скоро стигнаха до центъра. Су Джи огледа наоколо. Успокои се, когато видя толкова много познати неща. Навсякъде имаше ресторантчета, едно от които `и беше любимото. Миришеше прекрасно и певицата огладня, но не беше времето сега за това. Искаше да се прибере у тях, но същевременно `и се искаше и да остане още малко време с Ел Джо, което беше малко странно, защото тя го бе видяла как убива човек и явно бе опасен, но в същото време `и изглеждаше мил и привлекателен.
- Накъде живееш? - попита я той.
Сузи му каза адреса си, а той я погледна учудено. Момичето не знаеше за какво се учудва толкова. Е, да. Адреса се намираше в другия край на града, но това според нея нямаше нищо чудно. За нея не беше далеч. Беше свикнала с разстоянието, а и повечето време го изминаваше с кола...Отмести погледа си. Хвана я за ръката и тръгна по една улица, която Сузи познаваше, защото тя водеше към дома `и...Навън започваше да става студено. Тя беше облечена с една жилетка, която не я топлеше особено. Заради студа, тя потрепери. Ел Джо я пусна и свали якето си. Подаде `и го и `и каза да го облече.
- Мерси. - каза тя.
Облече го. Докато го обличаше забеляза, че мирише хубаво. Не беше парфюм. По скоро бе миризмата на самия Ел... Якето я стопли...Двамата отново тръгнаха. Между тях отново настъпи тишина. Сузи не каза нищо, защото виждаше, че той се наслаждава на тишината. По едно време той се блъсна в един стълб. Момичето искаше да го попита дали е добре, но се отказа.
- След 4-5 минути ще стигнем до улицата ти.
Бае се зарадва, че ще се прибере...Минутите минаха бързо и те вече се намираха пред блока `и. Той `и каза, да задържи якето и да не му го връща.
- Чао. - каза тя, но той вече си беше тръгнал.
Качи се до апартамента си и влезе вътре. Събу се и съблече якето си. Докато го закачаше на закачалката, от него изпадна някакво картонче. Сузи го вдигна. Падналото картонче беше негова визитка с номера му. Момичето се усмихна.