Музикален магазин "Music Palace"

Как попадна тук? Това е дълга история... и може би стара история... все пак Мая кръстосваше улиците на Сеул вече цели четири дена. Проклет да бъде денят, в която стъпи тук. Да, Корея мирише - беше първото, което си помисли и първото, което и идваше на ум всеки път щом отвореше очи. Отваряше ги с мисълта, че е тук, а тук все пак... си миришеше странно. Като американка - все пак седем дълги години в Америка не могат просто да се пренебрегнат, смяташе, че тя заслужава да бъде на доста по - престижно място. Беше пътувала къде ли не и все имаше нещо хубаво, но тук просто не се чувстваше добре. Храната ли, обстановката ли... нямаше идея, но беше сигурна, че нещо не е наред. Е, вероятно и факта, че не разбираше и думичка от речта, която слушаше вече 96 часа.
Но стига толкова трагизъм, винаги има и нещо положително - Мая си намери подслон и... работа? Беше голяма късметлия, че госпожа Куон я прибра. Старицата беше... Е, какво можеше да каже Мая, все пак тя беше човекът, който я приют.
Стаята в къщата на госпожа Куон също миришеше. Много... наистина мноого. Ако Мая имаше и малка алергия към мухъл, вече трябваше да е мъртва. А влагата, животинките и прахът.. нищо... ще свикне. Сега е време да се оплаче и от работата, която Куон и даде. Силни аплодисменти - Мая беше продавачка на корейския пазар!! Заобиколена от противната храна, която продаваше и която и предлагаха другите продавачки, считайки я за мило момиче, от потните хора, от навалицата, бутащите е и понякога избиващи се за нищожни намаления. Но поне работеше само сряда, четвъртък и събота. За това получаваше горе - долу прилична заплата. С нея можеше да се търси нова работа, да си купи това - онова и да си зарежда мобилния. Но да не мислите, че това се е случило.. все пак беше все още четвъртият и ден... имаше още доста време... това са просто нейните планове... За сега е с мото: " Мисли ден за ден! " .
Щом дойде събота - последният и работен ден и вече пети ден от престоя, Мая се събуди, тръпнеща в очакване на паричките си. Облече се бързо, удари си главата няколко пъти в ниската врата и се отправи към пазара. Сутринта в шест нямаше коя знае колко хора. Е, все се намираха доброволци, които се смятаха за тарикати, защото ще изкупят най - прясната стока и то първи... Трябва да си глупак, за да смяташ, че си тарикат, щом си се събудил в шест... - мислеше си момичето.
Смяната и премина. Нормално. Дотолкова, доколкото беше възможно да премине една смяна на работа на корейския пазар. Но госпожа Куон... нямаше я... нито в къщи, нито в склада... Ах, измамница с измамницата и... помисли си Мая... знаех си, че е прекалено мила, за да е истина... Само да я хвана довечера... Няма да я пусна, докато не ми плати!
Разгневена, тя се отправи към най - близкото блестящо нещо - магазин за дискове и какво ли още не. Да, музикален магазин. Вътре беше доста пусто. Единият продавач сваляше някакво момиче, което пазаруваше и то доста неуспешно. А в главата на Мая се зародиха злоради мисли. Тя трябваше да отмъсти на корейското общество. За части от секундата награби десет - дванайсет диска и побягна от магазина. Тичаше, тичаше... дано никой не ме е видял.. помисли си. След петнайсет минути бяг, тя се спря запъхтяна. Вече се беше свечерило. Седна на една пейка и избърса челото си.