Сидни Нолън 19
Невада; САЩ/ Сеул; Южна Корея Това е от онези истории, в които нищо не се случва. Няма някаква впечтляваща кулминация и интригуваща развръзка... Но кой е казал, че тази история трябва да бъде скучна?
Още сутринта на 23. 06. беше нещо като провален ден за господин Нолън. Да, денят точно започваше, но не вещаеше нищо добро... “ Полея ли се с кафе, значи ще прецакам нещо... “ мрънкаше си той. А сега трябваше да тръгва към родилния дом, където го чакаха жена му и новороденото му момиченце.
След четирите тежки часа семейството вече прекрачваше прага на дома си, но дали и Сидни прекрачваше същия праг?
- Скъпа, нали каза, че е момиче...
- Да, скъпи... – отвърна госпожа Нолън, която погледна мъжа си доста несигурно – Нали всичко е наред?
- Нали момиченцата нямат...
Е, да... не всеки го объркват още щом излезе от родилния дом, но сигурно е вълнуващо да разказваш, че първата къща, в която си влезнал е тази на семейство от Ню Йорк... на непознато семейство.
Сидни растеше и се развиваше като всяко нормално момиченце. Като изключим някои нейни странности, но явно ги беше наследила от роднини.
Като стана на 13 си намери постоянна компания и бяха доста неразделни... и доста странна картинка – Сидни, русото момиче, което можеше да има коренно различен живот – например да бъде най – популярната в училище и да следва висшата мода, и какво ли още не, Райън – по него припадаха почти всички тинейджърки и това му харесваше, но просто други нещо го влечаха, Големият Хюго – името си е красноречиво и Боб – той беше нещо като изтърсакът на компанията.
Ако трябваха да са честни, Хюго беше този, който свикна най – трудно със съвместния им живот. Все пак идваше от гето, където почти не признаваха бели, но той о родителите му си бяха добряци и смятаха, че черното е равно на бялото.
Сидин може да се похвали с някои интересни или по – точно вълнуващи случки, освен всички рутинни щуротии, които са и се случвали. Веднъж, по време на кариерата и като продавачка в “ Уличният хот – дог “ продала два хот – дога на охраната на Еминем, а въпросният изпълнител, неин любим да подчертаем, бил на няколко преки в колата. “ Вълнуващо, аа ? “ – питаше тя майка си всеки ден, докато дори на самата нея не и омръзна. А друг път... в един дъждовен вторник, нe просто дъждовен, а много дъждовен, след тренировка и се бяха скъсали обувките. Чистачката я беше изгонила от салона и Сидни беше принудена да стои на дъжда и да проклина късмета си. Точно в този момент в далечината се видяха два фара, които приближаваха, уголемяваха се и скоро в дъжда ясно се различи черно ламборджини. Сидни си нямаше и идея как са я забелязали, но колата просто спря, а от вътре попитаха:
- Какво се е случило, госпожице?
- О.. ами аз си скъсах обувките и...
- Бионсе, нека да пуснем момичето. Къде живееш?
А как тя е попаднала в Корея? Ами просто една “ злополучна “ нощ, както самата тя я нарича... Една злополука, която буквално преобръща живота. По това време се намира в клуб “ All night “, където пие с приятелите си и се забавлява, защото след две седмици заминава да учи право в Лос Анджелис, но по същото време в клуба е и Сара – вечният и враг, която пък има билети за Корея, но естествено не се нуждае от тях. Така предлага игра, в която двете залагат билетите си и “ трезвената “ Сидни губи... ето какво приключение!
А историята и в Корея ти първа започва да се пише...
Съб Дек 28, 2013 12:29 am by 
