Тренировъчната зала

Тренировки, тренировки и пак тренировки. Обичаше живота си на известната Таеьон, лидер на една от най-популярните момичешки групи в Корея, Girls Generation. Обичаше да пее, да танцува. Да е на сцената заедно с останалите от групата и да пеят, и танцуват за феновете си. Не би заменила сегашния си живот за нищо на света, защото `и харесваше. Но имаше моменти, в които `и идваше да захвърли всичко и да замине надалеч, за да може да си почине от всичката врява около най-новият им албум и
всичките им изпълнения и задължение, които трябваше да свършат. Понякога тренировките `и идваха в повече. Все още беше млада и не се изморяваше бързо, но напоследък тренираха повече от обикновеното. А и работата `и като лидер не беше една от най-лесните. Доста е трудно да се грижиш за осем момичета, включително и за себе си. Трудно е да запазиш приятелството в групата и самата група цяла. Да им вдъхваш доверие и да
ги окуражаваш, когато и ти самата не си много уверена в себе си. Но не се оплакваше. Тя бе най-голямата от всички и това и беше нещо като задължение и удоволствие в едно...
Този път отново бе останала сама след тренировката. Почти винаги правеше сама. Изпращаше другите да си вървят, а тя оставаше, за да по тренира още малко и да оправи залата, ако е много разхвърляна... Беше свършила със самостоятелната си тренировка и с почистването на залата. Седеше на земята и държеше телефона си в ръка. Отвори указателя и набра един любим номер. Номера на бъдещия им мениджър.
- Здравей. Таеьон е.
...
- Да, още съм в залата. Ако искаш ела.
...
- Добре, ще те изчакам.
Затвори телефона и се усмихна...

Най-прекрасния ден в живота на младия МинХюн
Първо-Имаше да се оправя с разни документи за бъдещите изяви на Girls Generation.
Второ -Трябваше да се нанесе в новия си офис.Ако не бяха момичетата да му помогнат едва ли щеше да приключи бързо
Трето -Новия шеф го хвана да му разказва за отговорностите му.Се едно не знаеше какво да прави,а той отлично знаеше как да върши работата си.Както и да е.
Четвърто -Беше гладен!
След като прегледа някои от документите телефона му звънна.Беше ТеЙон лидерката на момичешката банда.
-Здравей! Таеьон е-каза приветливо тя.
-Здравей,знам че си ти..искаш ли да се видиме?Ти къде си още ли си в залата за тренировка?-отговори набързо младия мениджър
-Да, още съм там. Останах последна. Другите си тръгнаха. Ако искаш ела
-Окей!Дай ми десетина минутки и идвам..имам още документи за разглеждане и подписване..чакай ме!каза той е огледа купчинката с листи
-Добре, ще те чакам. Чао, чао.-каза последно ТеЙон и затвори.
И МинХюн се усмихна,но за жалост реалността бързо го задмина и той отново посегна към белите купчинки.
След 15мин все пак приключи с подписването на документите...тичайки излезе от офисът си ,хвърли листата на секретарката и бързо й даде инструкции.
Бързо мина през дългия коридор стигна до асансьора и натисна бутона.След две минути вече беше през вратата на залата за тренировки.Ухилен МинХюн влезе в залата.Завари ТеЙон легнала на пода...беше заспала.На пръсти той се приближи на пръсти до нея и се наведе над момичето.
-ТеЙоооон-ши!Събуди се не искам да настинеш...а не ми се иска отново да подписвам документи за лечение!-усмихнато каза той и побутна сънената лидерка.

Седеше на земята с телефон в ръка и гледаше към часовника на стената. Беше `и казал, че ще дойде след десетина минути. Десетина минути не бяха много. Беше `и се налагало да чака и повече в други случаи. Тя бе търпелива и не се ядосваше на някого, ако закъснееше...Нямаше какво да прави, затова реши да полегне на земята за малко. Но от изтощение и умора, бебето лидер, както я наричаха всички, заспа...
Усети как някой я побутва леко по рамото.
-ТеЙоооон-ши!Събуди се не искам да настинеш...а не ми се иска отново да подписвам документи за лечение!
Веднага позна гласа на МинХюн. Явно не беше минало много време откакто бе заспала.. Отвори очи и го видя, че се е надвесил над нея, усмихнат. Неговата усмивка беше заразителна. Усмихна му се леко. Изправи се в седнало положение и леко разтърка очички. Все още беше сънена, макар че не беше спала кой знае колко.
- Ти дойде...
Той бе прав. Ако продължаваше да седи на земята само по къси панталонки, щеше да настине. В самата зала не беше студено, но пода си беше студен и то доста. Точно сега не искаше да се разболява...Стана от земята и пооправи ризата си, която се бе измачкала.
- Много ли те натоварва работата? - попита тя.
Макар че се познаваха от доста време, тя все още се държеше срамежливо около него.

Лидерката отвори очи.Усмихна му се леко после се изправи в седнало положение и разтърка очички.
- Ти дойде...-отбеляза
МинХюн също се изправи и се усмихна мило на момичето все едно й беше баща.ТеЙон стана от земята и приглади ризата си.Беше по къси панталонки..."Омо това момиче е лудо...Все пак на вънка е зима.!"-помисли си младия мениджър.
- Много ли те натоварва работата? - попита тя преодолявайки погледа на мъжът който я оглеждаше.
-Ами всъщност не!Всимсъл...спавм се!Сега съм се надъхал и нищо не може а ме спре..-говореше докато вървеше към климатика в дъното на залата.Включи го увеличи доста и се обърна към момичето.-Напът съм да ви уредя инетервю плюс снимка...при това на цели две страници в едно тинейджърско списание...станало е много популярно в последно време-продължи да плямпа докато вървеше към диванчето пред огледалата.Просна се там и потупа мястото до себе си.
-Ела!-подкани Ким
Тя без да му мисли много много също седна.
-Къде отидоха другите?-попита изведнъж
ТеЙон дигна рамене.
-Сигурно да спят!Доста се изморихме ...все пак танци,пеене постоянни изявления по сцената..изморително е!-обясни на кратичко тя.
МинХюн кимна три път и си пое дълбоко въздух.Спомни си първи му ден тук.Помни как Съни се беше стреснала когато влезе в гримьорна та им докато се обличаха.Всички момичета от групата бяха нисички единствено СоЙонг беше можеби мааалко по-висока.МинХюн със своите скромни 180см стърчеше измежду дамите.Още в самото начало беше харесал момичетата бяха сладки...някои можеха да пеят много хубаво...други пък танцуваха готино.Тя бяха много мили със новият си мениджър и продължават да са.Отвреме на време ХюЙон и Юри пускаха някакъв бъзик ама момчето не им се обиждаше...напротив даже умираше от смях.
-И сега каво искаш да правим?-попита МинХюн след като престана да върти спомени в главата си.

Радваше се, че му харесваше работата и че искаше да я върши, защото за да бъдеш мениджър е важно да обичаш работата си и да `и се наслаждаваш. Е, да. Бяха цели девет момичета, но те не правеха никакви проблеми и много лесно се работеше с тях. Макар, че точно за това си беше отишъл предишния им мениджър. Беше му дошло малко в повече момичетата и работата. Момичетата не го съдеха, когато ги остави, защото наистина бе трудно да си мениджър на Girls Generation. Бяха доста известни и на стария им мениджър му бе трудно да им прави графика за всяка седмица. Надяваше се МинХюн да се справи. Не, тя знаеше, че той щеше да се справи, защото бе амбициозен и упорит в работата си.
Все още не бе започнал работата си официално като техен мениджър, но вече почти им беше уредил интервю и фотосесия за известно тинейджърско списание.
Той седна на диванчето, което се намираше пред огледалата. Потупа мястото до себе си `и я подкани и тя да седне до него. без да се замисля, отиде и се настани до него.
- Къде отидоха другите? - попита изведнъж той.
ТеЙон повдигна рамене.
- Сигурно да спят. Доста се изморихме... все пак танци, пеене, постоянни изявления по сцената.. изморително е! - обясни на кратко тя.
Усети, че `и стана топло, даже повече от обикновеното. Явно Ким доста беше усилил климатика. Намести се по-удобно на диванчето и се загледа в МинХюн, който бе потънал в мислите си...
- И сега какво искаш да правим? - попита той.
Тя нямаше никаква представа. Не се беше замисляла какво `и се прави. Не знаеше какво да му отговори.
- Ами...честно казано, не знам. - отговори тя. - На теб какво ти се прави?

-Ами...честно казано, не знам.-отговори тя.-На теб какво ти се прави?
Главата на МинХюн за секунда се опразни.
-Хайде да стоим тук...ти сигорно си уморена аз също се изтощтих така че...нека останем тук.-каза мъжът и се усмихна на приятелката си.
ТеЙон се усмихна лекичко и кимна с клава.
-Аааххх...-въздъхна мениджърът.Двамата млъкнаха.-Аа да ти кажа че другата седмица ще е много ,много натоврена ще имате няколко изяви по телевизита...в радиото,инетрвюта, също така няколко фотосесии да не говорим че съм ви уредил и среща с фенове от Япония..-обясняваше Хюн
-Айгоо да не искаш да ни умориш до смърт?!-каза уж ядосано лидерката.
Тя се засмя и я погледна.
-Не естесвено!Даже аз след семейство ви и приятели ви мисля доброто!Честно!
ТеЙон се усмихна със своята стеснителна усмивка и наклони главата се настрани.
-Омооо стана много топло бее!-сепна Мин след като усети ужасната горещина лъхаща от климатика.
Малката лидерка се съгласи с него и съблече ризата си.
МинХюн измърмри нещо от сорта на „Това няма как да го издържа!” стана и се запъти към климаника.Натисна едно копче....после друго..накрая превключи не знам си кво си..увеличи нещо..
-ТеЙон-ши..как се спира това?-попита по високо дакото непрестанно натискаше един бутон.Отчетливо чу как момичето се приближава.
-Чака малко..-каза тя и огледна машината.Мъжът се отдръпна стори път и застаняа зад нея-Нещо..нещо не е наред!-обяви изведнъж лиделката на групата.Лицето на момчето се изпона от изненада.
-Как така?!-попита и се наведе към нея.
-Натиснал си нещо и...и си го прецакал!-каза тя.
„Олелеее!!”-помисли си момчето.Супер още не започнал работа тяк и вече е свършил беля!Перфектно.
-Какво правите?-изведнъж прогърмя гласът на ШинДонг от Suepr Junior
-Ние..-тръгнаха да обясняват идновременно ТеЙон и МинХюн.
-Охооооо тука става нещооо!!Хаха палавници!-засмя се той и завори вратата.Чу се изщрякване.
-Чакай!-отново викнаха едновременно лидреката и мениджър.
МинХюн изтича до вратат и натисна дръжката....
-Заключи ни!-обяви невярвящо той и се обърна към момичето.Тя беше шокирана.
-Имаме и друг проблем....-каза госпожица Ким след като малко се освести.-Климатика се прецака и в момента духа много студено!

ТеЙон се усмихна лекичко и кимна с глава. Оставането им в залата беше добра идея. И двамата бяха изморени от дългия и натоварен ден. Ако бяха излязли щяха още повече да се изморят, а и лидерката не искаше да заспи някъде навън от умора. Щеше да е голяма излагация, затова идеята бе повече от добра.
- Ааахх... - въздъхна той. Двамата млъкнаха. - Аа да ти кажа, че другата седмица ще е много, много натоварена, ще имате няколко изяви по телевизията... в радиото, интервюта, също така няколко фотосесии да не говорим, че съм ви уредил и среща с феновете от Япония.
Имаше чувството, че той искаше да ги умори до смърт. Никога са нямали чак толкова натоварен график с миналия си мениджър. Е, хубаво бе да имат много задачи, защото това означаваше, че феновете още ги слушаха и ги харесваха и че групата все още е една от най-популярните момичешки групи, заедно с 2NE1 и още някои.
- Айгоо да не искаш да ни умориш от смърт? - каза уж ядосано лидерката.
Той се засмя, погледна я и `и каза, че той след семейството им приятелите им, им мисли доброто. Момичето не се съмняваше в това, което той каза. Той, както и мениджърите на другите групи, винаги се грижеше за тях и им беше като част от семейството...ТеЙон се усмихна със стеснителната си усмивка и наклони глава на една страна...МинХюн се усети, че е горещо в стаята. Лидерката се съгласи и свали ризата си, защото наистина ставаше доста топло. Чу как той измърмори нещо, но не разбра какво точно.
- ТеЙон-ши.. как се спира това?
Момичето се приближи до него.
- Чакай малко..- каза тя и огледа машината. - Нещо.. нещо не е наред!
- Как така?
- Натиснал си нещо и... и си го прецакал! - каза тя.
Ким не знаеше как точно да оправи поразията на мениджъра им. И това не бе първата му... В стаята влезе ШинДонг и ги попита какво правят. Двамата тръгнаха да обясняват, но той ги прекъсна и ги нарече палавници.
МинХюн изтича до врата и натисна дръжката. Врата се оказа затворена.
- Имаме и друг проблем. - каза тя. - Климатикът се прецака и в момента духа много студено.
Дръпна се от него и седна на дивана. Отново облече ризата си. Все още не беше станало студено, но скоро щеше да стане, а те бяха заключени в стаята. Сами. Двамата. Нямаше нищо против да стои в една стая с него, но и ставаше все още доста неловко и нервно...
- И сега, какво ще правим? - попита тя. - Трябва или да намерим начин да излезем или да поправим климатика...

ТеЙон се върна на дивана и облече ризата си.
- И сега, какво ще правим? - попита тя. - Трябва или да намерим начин да излезем или да поправим климатика...
МинХюн се замисли за миг.
-Лесно!-щракна с пръсти после отиде до климатика и го изключи от контакта.Обърна се усмихнат...в този момент се чувстваше като гений..макар че беше направил нещо толкова бебешко.Запътисе към към дивана и се просна на него.
-Така е по добре...сега само ни остава да се надяваме някой да дойде да ни отключи..-мърмореше Хюн
В последно време в SM.Ent се говореше че всички групи ще си има по поне трима мениджъри.Така че позицията която скоро щеше да бъде на МинХюн...щеше да се дели на още трима.По този въпрос младия човек нямаше какво да каже освен че е съгласен...защото все пак работата беше доста трудна и изморителна.Един от бъдещите мениджъри щял да отговаря за графиците...друг за пътуванията...трети за момчетата.Цял отбор!
За голямо щастие момичета от групата бяха свестни...бяха мили и приятелски настроени ееее поне с МинХюн.С някои от тях бяха станали добри приятели.
-Еее ТеЙон-ши как върви при теб животът?-попита младия мениджър след като въздъхна.Кръстоса ръцете си и обърна главата си към момичето.

П.С - Сори че е късичко...не знам какво ми става..хД

Ким се чудеше как не е могла да се сети за нещо толкова лесно, като да изключи климатика от контакта. Но ето че МинХюн се сети и сега нямаше да измръзнат то студ, макар че в стаята без пуснат климатик, никога не бе особено топло. Е, не беше и много студено, но си беше хладно. Не се притесняваше толкова, че ще `и стане студено на горната част от тялото `и, отколкото се притесняваше за краката си, които бяха голи, защото лидерката бе решила да обуе къси панталонки през зимата, с мисълта, че в самата сграда и зала е топло. Но ето, че стана проблема с климатика и сега трябваше да гледа на не `и измръзнат краката, защото, когато се случваше да `и станат много студени краката, тя винаги настиваше. А както беше казал по-рано мениджъра `и, не искаха отново да подписват документи за лечение.
- Така е по добре... сега само ни остана да се надяваме някой да дойде да ни отключи... - мърмореше Хюн.
ТеЙон също се надяваше на това, но надали щеше да стане скоро време, защото бе сигурна, че почти всички са си тръгнали, защото бе станало доста късно. Момичето се питаше дали някой от групата `и ще `и се обади да я пита къде е?...
-Еее ТеЙон-ши как върви при теб живота?- попита я той.
Ким се усмихна.
- Животът ми е зает. Разнообразен. Забавен. - отговори тя. - Но когато ти не си с нас, е малко скучно и когато съм сама и ти не можеш да дойдеш при мен, защото си зает, се чувствам малко самотна...
Сведе поглед надолу.

Госпожица Ким се усмихна.
- Животът ми е зает. Разнообразен. Забавен. - отговори тя. - Но когато ти не си с нас, е малко скучно и когато съм сама и ти не можеш да дойдеш при мен, защото си зает, се чувствам малко самотна...
Тя сведе поглед.МинХюн не можа да повярва на ушите си.Какво беше казала току що?...Че се чувства самотна когато то не е до нея.?Хюн беше много изненадан точно заради това не успя да отговори веднага.
Ким ТеЙон беше може би най-свестното момиче от цялата група.Тя изглеждаше най-нормална....най-земна.Точно това търсеше младото момче.Освен всичко това лидерката беше много красива...умна и талантлива.Имаше прекрасна усмивка..спокоен но и в същото време твърд и отговорен характер.Можеше да се разчита на нея!Усмивката й която се появяваше от време на време всеки път караше мениджърът да се усмихне в отговор.
МинХюн осъзна че мисли за нея.Разтърси главата си и отново погледна ТеЙон.Тя все още гледаше в ръцете си.На лицето на господин И се появи малка усмивка.
-ТеЙон?-повика я тихичко.След малко тя вдигна погледа си към него.
Ами сега...какво трябваше да каже..да разкрие чувствата си или просто да смени темата.
-ТеЙон ти си едно прекрасно момиче...Мъчиш ме с тези твои очи...Усмихни се!-започна той и я насърчи с една от усмивките си-Аззз..ъмм.-зацикли.-Знаеш ли аз...очевидно ...съм започнал да гледам на теб по...различен начин..тоест..Аз..разбери аз не мога да си позволя да започна да те харесвам...работата ми е друга..Не мога...не че не искам..Офф обърках се надявам си ме разбрала!-довърши изповедта си МинХюн отново погледна в дълбоките топли очи на младата лидерка до него.Силно се надяваше тя да не го е разбрала погрешно..Но едва ли беше възможно защото то самия не разбра какво точно каза.

Тя не можеше да го погледне. Беше казала твърде много. Защо `и трябваше да го казва? Сега имаше чувството, че е разкрила чувствата си. Тези чувства, певицата все още не беше сигурна дали са истински или тя си въобразяваше. Откакто започнаха да прекарват повече време с него, защото той им стана мениджър, тя започна да гледа на него като нещо повече от приятел и мениджър. Знаеше, че не е редно. не ставаше въпрос за годините им, защото те бяха на една и съща възраст. Причината бе че нямаше да бъде редно или поне така смятаха шефа `и и другите, ако певица или певец има връзка с мениджъра си или с някой друг...
Той я повика тихичко. Тейон повдигна глава и го погледна.
- ТеЙон ти си едно прекрасно момиче... Мъчиш ме с тези твои очи...Усмихни се! - насърчи я с едно от неговите усмивки. - Аззз...ъмм..Знаеш ли аз... очевидно... съм започнал да гледам на теб по.. различен начин... тоест.. Аз..разбери аз не мога да си позволя да започна да те харесвам... работата ми е друга..Не мога...не че не искам... Офф обърках се надявам се си ме разбрала!
Отново я погледна в очите. Ким го беше разбрала много добре, но въпреки това не знаеше как да му отговори.
Усмихна му се.
- Да, разбрах те. - каза тя. - Знам, че работата ти е друга. Разбирам те. Не се тревожи...
Отново се усмихна, но този път усмивката беше като чели по-плаха. Качи краката си на диванчето и ги обгърна с ръце.

ТеЙон се усмихна
-Да,разбирам те.-каза тя.-Знам,че работата ти е друга.Разбирам те.Не се тревожи...
Отново се усмихна после качи голите си крака на дивана и ги обгърна с ръце.
МинХюн се засмя леко и отново потъна в мисли.
-Харесвам те ТеЙон.-каза накрая истината. Знаеше че това не е редно..не трябваше така да става!МинХйн искаше искаше да се представи като отличен мениджър...да покаже качествата си,а какво стана. ..оказа се хлътнал в лидерката на бандата!
Мин почти постянно мислеше за нея!Ходеше по коридорите с надеждата,че може с Ким да се засечат и да види онези спокойни и топли очи...онези малки усмивки които ТеЙон му даряваше стопяха скучното сърце му...Това бяха чувствата на младия мениджър!
-Струва ли си да наруша правилата заради чувствата ми?-попита тихо той и погледна към слисаната лидерка

МинХюн се засмя леко. Лично тя не намираше нищо смешно в ситуацията, но той явно се беше замисли за нещо друго.
- Харесвам те ТеЙон. - каза той.
Момичето го погледна слисано. Не можеше да повярва на думите му. Да, беше и догатвал, че има някакви чувства към нея, но не знаеше, че са същите като нейните. Тя също го харесваше, но се боеше да го признае. А ето че сега самия той признаваше истината. Но какво като я признаваше? Дори и тя да му беше казала същото в очите, те нямаше какво да направят. Правилата си бяха правила.
- Струва ли си да наруша правилата заради чувствата ми? - попита тихо той.
Не, тя нямаше да позволи той да си загуби работата, защото това щеше да стане, ако двамата станеха приятели. По добре само двамата да знаеха за чувствата си и да го виждаше всеки ден, отколкото въобще да го няма.
- Не е нужно другите да знаят за чувствата ни. - каза тя. - Не искам да те загубя.
Последното го каза по-тихо и звучеше малко преувеличено, но за нея беше така.

*Приятели - в смисъл на гаджета.

» Тренировъчната зала
» Тренировъчната зала
» Тренировъчната зала
» Операционната зала