Park Bom, CL, Minzy and Lea's dorm

Park Bom, CL, Minzy and Lea's dorm Small-apartment-sweden-8

Park Bom, CL, Minzy and Lea's dorm Small-apartment-sweden-6

Park Bom, CL, Minzy and Lea's dorm Small-apartment-sweden-2

Park Bom, CL, Minzy and Lea's dorm Small-apartment-sweden-131

Park Bom, CL, Minzy and Lea's dorm Small-apartment-sweden-14

Park Bom, CL, Minzy and Lea's dorm Whittaker3

Park Bom, CL, Minzy and Lea's dorm Tumblr_lk9rcoznB31qciek8o1_500_large

( стаята на Lea )
Park Bom, CL, Minzy and Lea's dorm Dream_interior_design_ideas_for_teenage_girl_s_rooms29

( стаята на CL )
Park Bom, CL, Minzy and Lea's dorm Tumblr_mgs98aIsPl1re6bq0o1_500

( Стаята на Minzy )

Един от най-важните `и дни беше привършил, наполовина. Предстоеше другата важна половина от деня...А, питате се защо ли този ден е много важен? Защото това бе денят, в който Парк Бом взе дъщеря си отново при нея.

"Flashback"
Бом стоеше в една от колите на 2NE1 и гледаше през прозореца. Нямаше търпение да види отново дъщеря си, но в същото време беше доста притеснена как ще потръгнат нещата. Не знаеше как ще реагира сегашната `и майка. Предполагаше, че ще има доста затруднения, защото все пак тя идваше чак сега и искаше да вземе детето, което майката е отгледала вместо нея. Бом знаеше какво щеше да изпита майката, когато я вземеше, защото тя бе изпитала същото нещо преди години. Не искаше да го причинява на непознатата жена, но нямаше друг начин. Парк искаше да си върне дъщерята. Години наред не се престрашаваше да го направи, но след като чу гласчето `и, тя най-накрая взе важното решение да вземе дъщеря си обратно.
Колата спря пред добре изглеждаш апартамент. Погледна през прозореца, за да разгледа по-добре сградата. Зарадва се, че е живяла досега в добри условия... Пое си дъх и издиша. Слезе от колата и затвори вратата. Шофьорът, който бе от самото начало на създаването на 2NE1 с тях, също беше слязъл.
- Оппа, можеш ли да ме изчакаш тук? - попита тя. - Ще се опитам да не се бавя.
- Разбира се, Боми. - отговори той и влезе обратно в колата.
Жената отвори входната врата. Дъщеря `и `и бе казала по телефона, че живеят на третия етаж. Влезе в асансьора и натисна бутона за етажа...Плъзгащите врати се отвориха и тя се озова на третия етаж. Огледа се и очите `и попаднаха на апартамента, който търсеше. Застана през него и натисна звънеца. Вратата веднага се отвори.
- Леа?
Пред нея момиченцето се усмихна...

П.П. - Оставям ти да довършиш флашбак-а, след това аз ще го завърша изцяло и ще започнем да пишем в къщата...Надявам се си съгласна.^_^

Дали мечтите могат да се сбъдват?...Възможно ли е?!Е в случеят на Леа- да!Най-сетне малката принцеска беше открила истинската си майка и естествено веднага се беше свързала с нея.Веднага щом чу гласът на Парк Бом от същия момент Леа я заобича толкова много че даже я сънуваше всяка вечер...

„Flashback”
Сутринта започна както обикновено..Леа се събуди от сладкия си сън и естествено веднага се сети за своята омма.Преди няколко дни се беше чула с нея и тя и беше обещала че ще дойде да я вземе за да започнат живота си заедно!Този ден беше дошъл.От вълнение малката едвам беше закусила.”Майка й” не занеше че Бом щеше да дойде..и със сигуронсст нямаше да го понесе!Този факт тормозеше Леа..колкото й да й стана гадно че тя всъщност не е нейна майка тя все още я обичаше...точно с нея беше прекарала тези 6 години.Госпожа Ким - нейната приемна майка не я беше лишила от нищо!Дрехи...готово,розова стая...готово,малко телефонче...готово!Да тя я обичаше и щеше да продължава да обича,но Бом...със сигурност щеше да обича повече!
-Леа...закуската е готова!-викна майка й.
-Идвам!-отвърна малката със пискливото си гласче.Както всяка сутрин Леа си похапваше плодова салата и понякога по няколко кроасанчета.
След закуската майката уведоми детето че ще отиде до пощата.
-Добре мамо!-отговори засмяно тя.Щом изрече тези думи моментално й стана странно.Трябваше ли да й ги казва?
След това жената тръгна преди да затвори вратата отново напомни на Леа да й звънне ако има нещо.
Момиченцето се фръцна и застана н прозореца..Гледаше...и чакаше и гледаше!
Загледана в дебеля гълъб отсреща Леа че как на вратата се звъни.Подскочи от радост и се затича.Някак си усещаше че ще нейната омма!
Детето се надигна на пръсти,натисна бутона на таблото и натисна дръжката.
-Леа?-попита високата руса жена.
„Омма,омма,омма!!!”мислеше си малката после подскочи,усмихна се и се втурна към Бом.Залепи се към крака й.
-Омма?!-проплака Леа ,а по личицето й започнаха да капят сълзи.Майка й клекна и после силно притисна детето.В прегръдките на истинската си майка Леа се чувстваше...прекрасно,спокойна,щастлива!Никога не искаше да се отлепи от майка си.Искаше цяла вечност да стоят прегърнати..поне щяха да са най-щастливите хора на света!Секундите минаваха като часове в съзнанието на младата Парк.На накрая този прекрасен момент беше прекъснат от внезапния писък на госпожа Ким..

"Still Flashback"
Малкото момиченце се залепи за краката `и.
- Омма? - проплака Леа.
По личицето `и започнаха да капят сълзи. Бом клекна и я прегърна силно. Жената не можеше да повярва, че дъщеря `и беше в прегръдката `и. Имаше чувството, че е сън, от който щеше да се събуди. Но когато усети как дънковото `и яке при рамото `и се намокри от сълзите на момичето, тя вече знаеше със сигурност, че това не е сън и че той няма да свърши. А точно обратното. Тепърва започваше.
Парк не искаше този момент да свършва, но бяха прекъснати от писъка на госпожа Ким, сегашната майка на Лея. Бом пусна дъщеря си и се изправи.
- Добър ден. - каза тя и се поклони подобаващо.
Госпожа Ким седеше и гледаше я гледаше. На лицето `и беше изписан страх. Погледна надолу към Леа, защото не знаеше какво да каже и си мислеше, че момиченцето ще `и помогне малко, но тя само стоеше и бършеше сълзите си. Парк отново погледна жената пред нея.
- Може ли да вляза? - попита тя. - Трябва да поговорим.
Личеше си, че жената не искаше много, много да я пуска да влиза, защото знаеше за какво ще говорят, но въпреки това и направи място да влезе. Бом мина покрай жената. Леа също влезе и вратата на апартамента се затвори зад тях. Певицата събу кецовете си и пристъпи в хола. Нямаше никаква представа какво да направи и как да започне разговора. Погледна надолу.
- Името ми е Парк Бом и съм истинската майка на Леа, макар че вие сигурно вече знаете. - започна тя. - Извинявам се, че идвам така ненадейно. Не искам да ви плаша. Аз... от дълго време събирам кураж, за да дойда тук...Взеха това сладко момиченце от мен насила. Не съм искала да я изоставям...Благодаря ви, че сте се грижили толкова добре за нея. Но бих искала да я прибера при мен да живее. Искам да наваксам изпуснатото време...Аз няма да ви я отнемам. Вие ще идвате да я виждате, когато искате и тя също. Даже, когато пътувам с групата си в друг град или страна, тя ще спи при вас...Отново съжалявам, че така внезапно дойдох и ви притесних...Ще ми позволите ли да взема дъщеря си?
Вдигна погледа си към жената и зачака реакцията `и.

П.П. - Твоя е честта да завършиш "Flashback" - а

» Park Lizzy / Park Soo Young
» Park Bom/Jenny Park
» Taeyeon's dorm
» Paradise's dorm~
» Park Bom^^