След две седмици,навсякъде из Сеул

Naje-neun ttasaroun inkanjeo-gin yeoja
Keopi hanjanye yeoyureuraneun pumkyeok i-nneun yeoja
Bami omyeon shimjangi tteugeowojineun yeoja
Keureon banjeon i-nneun yeoja

Naneun sana-i
Naje-neun neomankeum ttasaroun geureon sana-i
Keopi shikgido jeone wonsyas ttaerineun sana-i
Bami omyeon shimjangi teojyeobeorineun sana-i
Keureon sana-i

....

ЧанСънг слушаше Gangnam style и припкаше по улицата.Нямаше човек който да не го погледне без да си помисли "Тоя е луд!!"На нашия Чани не му пукаше особено много затова веселено си припкаше напред.Беше с запътил към парка.
-ЕЕЕЕЕЕЕЕ СЕКСИ ЛЕЙДЕЕЕ!ОП ОП ОП ОП...!!!!-викна изведнъж той и успя да стресне две възрастни жени.За голяма изненада на секси макнето тея двете започнаха да танцуват танца на Гагнам стайл.Той ги подмина като подскачаше и движеше китките си в легендарното движение.Ухилин като пълен идиот той галопираше напред.Накрая щом започна да навлиза в парка малко се осъзна и започна да върви като нормален човек.песента на телефона му се смени със NILLILI MAMBO на Blok B....Доволен от живота Чани подмина детската площадка на кяото имаше много деца.
Изведнъж усети вибрация в джоба си.Изкара телефона си и погледна екрана.Звънеше му НикХюн.
-Думай хьонг!-каза макнето и се спря посредата на широката алея.
-Къде си ?-сериозно попита мъжът отсреща.
-Ами в парка съм разхождам се понеже съм много тъжен и ми супер тъпо..е сега седя на една самотна пейка и се отчайвам..чувствам че...-започна Хунг
-Все едно недей да се бавиш!-каза последно приятеля му и му затвори.
-Все едно недей да се бавиш!-цитира го ЧанСъг със сърдит глас и прибра телефона си в джоба.
Парка беше пълен с хора.След като се огледа макнето на 2pm отново тръгна напред защото искаше да се махне по бързо от детската площадка със пищящите деца.

- Бабо, хайде да отидем до детската площадка? - подскочи Сун Кю. Беше си научила вече, а брат й и сестра й не бяха на детска градина, защото имаше бум на варицела по детските градини.
- Добре. Обличайте се и отиваме. - Усмихна се баба им и стана от канапето в хола и отиде да се облече.
Сун Кю, Те Джун и Ха На с мръсна газ се отправиха към стаята си. Понеже вратата беше прекалено тясна да влязат и тримата, започнаха да се блъскат. Най-накрая Те Джун се вмъкна и двете от женски пол също се вмъкнаха. Облякоха се възможно най-бързо и бяха наредени в антрето по ред на раждане. След 10 минути, баба им се появи облечена и накичена като кралица Елизабет II.
- Обуйте се и си облечете палтенцата. Да не забравите шапките, ръкавиците и шалчетата! - нареди съпругата на президента на "Хюндай".
- Тъй вярно, бабо! - трите се обуха и по строгите инструкции на баба си, си облякоха топлите дрешки.
Вече бяха навън. Улиците на Сеул не се виждаха от бялата покривка, която беше натрупала преди две седмици. Ха На весело подскачаше и целеше Те Джун със снежни топки. Средното дете не й оставаше длъжно и също я замерваше. Най-голямата стоеше плътно до възрастната жена и я държеше за ръка. Щом стигнаха до светофара, и трите се вкопчиха в полите й. Повървяха още малко и стигнаха до детската площадка. Децата пуснаха баба си и тичайки се отправиха към трите люлките. Уви, там се бяха настанили три момиченца, които не изглеждаха никак мили.
- Може ли да станете, за да се полюляме ние? - Сун Кю се опита да бъде мила.
- Дръпнете се! Не виждаме нищо от вас! - кресна едното. Момичетата започнаха да се люлеят по-силно и щяха да ги блъснат.
- А ако не искаме? - скръсти ръце пред гърдите си, Хуанг.
- Не ни интересува - повдигна рамене най-малкото от групичката на люлките.
- Слушай какво, малката! По-голяма съм от вас, така че СИ ИЗНАСЯЙТЕ КЛЬОЩАВИТЕ ДУПЕТА ОТ ТАМ! - изкрещя Хуанг Сун Кю. Девойчетата я погледнаха изплашено и се изметоха от люлките по бързата процедура. Най-голямата се усмихна победоносно и тримцата се настаниха на люлките.
По едно време някакъв откачен преминаваше покрай площадката и денсаше на Block B - Nillilli Mambo.
- Този какво е пушил? - опули се Сун Кю, но щом се вгледа видя, че не е кой да е. Това беше баща им. - Те Джун, Ха На, мисля че е време да се натресем на нашия аппа. Какво ще кажете? И без това, баба не ни наблюдава.

Днес Те Джун и Ха На бяха много повече от щастливи. Двамата не бяха на детска градина заради бум на варицела и сега се налагаше да вдигат кръвното на баба си.
- Бабо, хайде да отидем до детската площадка? - предложи най-голямата.
- Да, хайде, бабо .. - подкрепи я най-малката Хуанг.
- Обуйте се и си облечете палтенцата. Да не забравите шапките, ръкавиците и шалчетата! - изкомандва ги възрастната жена.
Децата хукнаха по стълбите и на вратата на стаята се сблъскаха доста яко. Както винаги Те Джун надделя и влезе пръв в стаята. След него се натресе Сун Кю и последна беше Ха На. Набързо се облякоха и се строиха пред вратата в готовност да излязат.
Баба им не след дълго слезе и както винаги беше облечена невероятно за годините си. Може да е странно, но Ха На от сега искаше да стане дизайнер и един ден да може да съчетава дрехите както истински дизайнер, а не като Лейди Гага. В тази й мечта и Джи Драгън имаше пръст, но тя не си признаваше.
Навън имаше обилно количество сняг, а Ха На си беше влюбена в него. Тя се наведе, направи си снежна топка и замери братчето си. Той не й остана длъжен и също я уцели по ръчичката.
Щом отидоха в парка искаха да се полюлеят, но люлките вече бяха заети. Най-голямата се зае и проведе един "разговор" с момичетата седнали на тях. Девойките пък щяха да ги уцелят с краката си, но за щастие на Хуна не успяха. Доста страх ги хвана от Сун Кю и станаха.
Някакъв откачалник започна да се вихри в ритъма на Nillilli Mambo. Ха На започна да му се смее с глас.
- Този какво е пушил? - попита Сун Кю.
- Явно няма пари за истинска трева и си е взел листо от саксиите вкъщи. - предположи най-малкото.
- Те Джун, Ха На, мисля че е време да се натресем на нашия аппа. Какво ще кажете? И без това, баба не ни наблюдава. - каза им Сун Кю.
Очичките на Съни светнаха. Когато се загледа в индивида забеляза, че това наистина е баща им. Стана от люлката и се обърна към брат си и сестра си.
- Оставете на мен!
Най-малкото стана и отиде близо до Чансънг. Той беше доста зает да танцува и не я забеляза. Тя мушна крачето си под неговият крак и той с цялата си сила стъпна върху нея. Ха На изпищя доста силно, но наистина я заболя. Баща й я погледна уплашено, а в очите на Хуанг вече имаше сълзи. Тогава се чу едно велико БАМ и в следващия момент Чансънг се държеше за главата. Баба им така го хлопна с чантата по главата, че сигурно щеше да му излезе цицина.

ЧанСънг отново пъхна слушалките в ушите си и след като отново пусна песента на Blok B.След като тя започна да бумти в той се разтанцува.Обичаше точно такъв стил музика.Правеше че не забелязва никой и си денсеше.Изведнъж докато правеше едно от любимите си движения без да иска премаза едно малко краче.Чани се стресна от писъкът на детето.Бързо свали слушалките от ушите си и погледна момиченцето уплашено.В очичките на сладураната блеснаха сълзи.
-Ааа....-опита се да каже нещо но беше прекъснат от мощния удар на една баба.
"ЗАЩО ЗА БОГА ЖЕНИТЕ ПЪЛНЯТ ЧАНТИТЕ СИ С КАМЪНИ!!?!?!"-помисли си макнето и потърка главата си.Жената понечи отново да го удари то се дръпна и я погледна.
-Чакайте аджума...станала е някаква грешка, чакайте!-бабата го погледна кръвнишки.-А-аз ...без да искам честно..не я видях..!
-Как така не сте видели детето?!-почти кресна жената.
-Вижте госпожо не искам проблеми...-опита се да каже Чани и гледаше ту детенцето ту непознатата.Забеляза че зад бабата имаше още две деца.
-Не искате проблеми ли?ТА ВИЕ СМАЗАХТЕ КРАЧЕТО НА ВНУЧКАТА МИ?!-викаше тя и помагаше на момиченцето да се изправи.Детето куцаше.Чани махна качулката си и се приближи към момиченцето.
-Наистина съжалявам,но аз наистина не те видях.-извини й се.
Изведнъж чу как жената ахва.Чаньо върна погледа си на нея.
-Не е възможно?!-гласът й трепна.
Лицето на тази стара женица беше страшно познато на мъжът.Двамата "непознати" се гледаха и сякаш без думи успяха да се разпознаят.Щом разбра кой е тя едвам си пое въздух.
-Хуанг...ЧанСънг?!-попита с ужасен глас.
Той кимна.
Бабата постави ръка на устата си и бутна момиченцето зад себе си.
Приближи се към макнето на 2PM и...отново го удари с чантата този път през устата.Въпреки болката Чаньо запази самообладание защото знаеше че положението е сериозно..много сериозно!

Днес не бях на детска градина, защото имаше нашествие на варицела и затова се радвах на семейната атмосфера в къщи.Бях пуснал телевизора и гледах любимото си анимационно филмче, а именно "Поророро".
Изведнъж чух как двете ми сестри нещо говореха с баба.
- Бабо, хайде да отидем до детската площадка? - предложи най-голямата.
- Да, хайде, бабо .. - подкрепи я най-малката Хуанг.
Когато ги чух веднага изтичах при тях, като не забравих да изключа телевизора.
Явно щяхме да ходим навън.. "Супер" помислих си аз.
- Обуйте се и си облечете палтенцата. Да не забравите шапките, ръкавиците и шалчетата! - изкомандва ни възрастната жена.
Ние хукнахме по стълбите и на вратата на детската ни стаята се сблъскаха доста яко.Естествено, както винаги аз надделях и влязох първи стаята.Все пак бях мъж, а мъжете са най-силни. След мен се натресе и Сун Кю и най-накрая след това беше най-малката в семейството.Набързо се облякохме и зафучахме надолу по стълбите.
След като и баба дойде тръгнахме към детската площадка.По пътя със Ха На малко се позамеряхме със снежни топки и най-накрая стигнахме.Веднага се отправихме към люлките, но вече бяха заети.
След като нуна проведе един тоста победоносен разговор с тях те си събраха набързо партакешите и се ометоха.
Двете се загледаха ъв някакъв луд дето танцуваше, но не ги слушах много какво си говорят, защото бях зает да размишлявам над живота си.
- Този какво е пушил? - попита Сун Кю.
- Явно няма пари за истинска трева и си е взел листо от саксиите вкъщи. - предположи най-малкото.
- Те Джун, Ха На, мисля че е време да се натресем на нашия аппа. Какво ще кажете? И без това, баба не ни наблюдава.- при тези думи аз се обърнах и я погледнах учудено.
- Оставете на мен!- каза Ха На и се приближи към него.
След това стана един умишлен инцидент, при който той настъпи крачето ѝ.Баба веднага го видя и започна да го налага с чантата си.
След това започнаха едни караници и всичко свърши със последните думи на баба.Оказа се, че го познава, нима... топва беше аппа!?

- Оставете на мен! - смикна им Ха На. С Те Джун поклатиха глави и седнаха да гледат сеир.
Малката се набута пред него и техният баща буквално я смаза. С брат й подскокнаха уплашено и хукнаха към баба си.
- ХАЛМЪНИ! ХАЛМЪНИ! - запищя Сун Кю.
- Какво има, Сун Кю? - повдигна главата си баба им.
- Някакъв чичо падна върху Ха На! - с Те Джун задърпаха възрастната жена към мястото на местопрестъплението. Майката на майка им беше повече от бясна и мърмореше под носа си. Приготви чантата си за действие. Доста хора се бяха запознали с тази, като че ли пълна с камъни, чанта. По лицата на двете деца се извиха извратени усмивки. Баба им се приближи до баща им и го фрасна супер яко с чантата. Мъжът се хвана за главата и се обърна рязко към жената. Изглеждаше така все едно ще я удари. За щастие на Сун, той не го направи.
-Чакайте аджума...станала е някаква грешка, чакайте!А-аз ...без да искам честно..не я видях..! - започна да се обяснява макнето на 2PM. В погледът му ясно се четеше, че иска бабата да му се махне по-бързо от главата. Не е познал!
-Как така не сте видели детето?! - продължи с пълна пара халмъни-то.
-Вижте госпожо не искам проблеми...
-Не искате проблеми ли?ТА ВИЕ СМАЗАХТЕ КРАЧЕТО НА ВНУЧКАТА МИ?! - и пак го удари с тежката си чаша.
-Наистина съжалявам,но аз наистина не те видях.
Както баба им си викаше, изведнъж застина. Ако задухаше вятъра по-силно, сигурно щеше да я отнесе. Най-голямото дете на Хунаг Чан Сънг се притесни. Преглътна тежко и отиде при малката си сестричка, помагайки й да стигне желаната дестинация - зад полите на баба им.
-Не е възможно! Хуанг...ЧанСънг?! - гласът на възрастната жена трепереше, а мъжкият най-нагло кимна. Ако на мястото на баба им, беше майка им, щеше да ги хване под ръчичка и да ги влачи към KFC, Mac Donald's or something like it.
- Бабо, от къде знаеш кой е той? Да не си Hottest? - намеси се ученичката.
- Не, беше едно от гаджетата на майка ти, Сун Кю - гласът й преливаха от гняв и озлобление. Хуанг. Досега не я беше виждала в такава светлина.
Три чифта очи се впериха в Чан Сънг. Последва дълго и мъчително мълчание, отвреме навреме прекъсвано от леките хрипове, които излизаха от гърлото на баба им.
- Ти си един голям лицемер, глупак и.... - съпругата на президента на "Хюндай" започна да говори простотии. Трите деца си запушиха ушите. Бяха възпитани, така че, когато чуят лоши думи, да си запушват ушите, за да не ги слушат. - ЗАЩО ЗАРЯЗА БОРА И ДЕЦАТА?! ЗНАЕШ ЛИ КОЛКО ТРУДНО БЕШЕ НА ДЪЩЕРЯ МИ ДА ГИ ОТГЛЕДА?!?!? СУН КЮ ИМА НУЖДА ОТ МЪЖ, КОЙТО ДА Я ИЗСЛУШВА, ТЕ ДЖУН ИМА НУЖДА ОТ МЪЖ, НА КОЙТО ДА ПОДРЪЖАВА, А ХА НА ИМА НУЖДА ОТ НЯКОЙ, С КОГОТО ДА СИ ИГРАЕ!
Баба им крещеше ли крещеше на макнето на 2PM, а той я гледаше слисано. Явно чак сега се сети чия майка стои пред него горда и властна. 101% баба им беше преродена кралица!

- Бабо, от къде знаеш кой е той? Да не си Hottest?-попита по -височкото момиченце.
- Не, беше едно от гаджетата на майка ти, Сун Кю.-отвърна или по скоро изсъска бабата.
ЧанСънг все още стоше като гръмнат и дори не смеше да вдигне поглед за да срещне осъдителните очи на жената.
- Ти си един голям лицемер, глупак и.... -започна с нова сила ЗАЩО ЗАРЯЗА БОРА И ДЕЦАТА?! ЗНАЕШ ЛИ КОЛКО ТРУДНО БЕШЕ НА ДЪЩЕРЯ МИ ДА ГИ ОТГЛЕДА?!?!? СУН КЮ ИМА НУЖДА ОТ МЪЖ, КОЙТО ДА Я ИЗСЛУШВА, ТЕ ДЖУН ИМА НУЖДА ОТ МЪЖ, НА КОЙТО ДА ПОДРЪЖАВА, А ХА НА ИМА НУЖДА ОТ НЯКОЙ, С КОГОТО ДА СИ ИГРАЕ!-викаше тя и от време на време поставяше ръка пред сърцето си.
Макнето стоеше и гледаше слисано.Изведнъж всичките спомени започнаха да се въртят в главата му и болезнено да отекват.
Мъжът усещаше мъчителна болка в гърлото си.Сякаш майката на неговата любов го беше стиснала за здраво.
-..И в момента продължаваш да стоиш като един тъпак...дори не смееш да ме погледнеш в очите!!Виждаш ли тези деца?!...Виждаш ли ги?Те най-малко заслужаваха това което причини на дъщеря ми.Защо?!-продължаваше бабата с дрезгав глас.-Дори не се обади!Дори не прати картичка..СМС или нещо друго!!ЗАЩО ПРИЧИНИ ТОВА НА БОРА?!!ВМЕСТО ДА СИ ГЛЕДА ЖИВОТА ТЯ В МОМЕНТА СЕ ГРИЖИ ЗА ТРИ ДЕЦА ЗА ЦЯЛА КОМПАНИЯ...ДОКАТО ТИ СЕ ЗАБАВЛЯВАШЕ ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА И ПО КУПОНИТЕ!!!
Чани все още стоеше като замръзнал и не смееше да си поеме въздух.Единствената мисъл в съзнанието му беше..."Права си..!"
-Деца идете да се поиграете...-изведнъж изтреля жената.-Моля ви!
ЧавСънг се осмели и погледна трите мъници.Проследи ги с поглед докато те се отдалечаваха бавно и през цялото време се обръщаха и гледаха напред.
Двамата "непознати"мълчаха.
-Ох господи...господи!-мърмореше си тя докато се настаняваше на близката пейката.-Нямаш срам!Как не ти е жал да ме гледаш в какво състояние изпадам ...заради теб...и да ми стоиш на-спокойно!Поне пред децата не може ли да се правиш че малко те е грижа за друг...освен за себе си!!Господи...-проплака жената.
Очите на Чани се напълниха.То направи крачка към мъчещата се и се настани на пейката.
Мълчаха...
-Аз...се промених!-каза за пръв път момчето.Бабата му отвърна с истеричен смях.
-ТИ?!Ох...ако се беше променил щеше да се върнеш при Бора..нещастник!
-Нямах избор...!-говореше Чаньо докато гледаше замръзналите си пръсти.-Искам да говоря с Бора!-заяви изведнъж той и без да чака позволение извади телефона си и намери номера й.Замисли се за миг.
-За нищо на света няма да ти позволя да тревожиш моето дете!!-викна майка й.
Макнето за момент я погледна и смело натисна зелената слушалка.
Сърцето започна да бие учестено все едно досега беше тичал.
-Ало?-чу се гласът на Бора.
Точно тогава мозъкът на ЧанСънг блокира изцяло.
-Ало...ехо кого търсите?-говореше любовта му.
-А-ало...-продума най-накрая мъжът.
Мълчание
-Бора..?
-О господи!..-проплака момичето.
-ЧанСънг е...-едвам не заплака и той.
Мълчание
Отсреща се чуваше хлипане.
-А-аз ...как си Бора?-сълзите вече се стичаха по лицето му.
-Добре съм...-отговори след кратко мълчание.-Защо ми се обаждаш?
-Защото в момента съм със...майка ти и с ...децата.-опита се да овладее гласът си.
-О мили боже!...-простена Бора.
За известно време двамата стояха и слушаха дишането си.
-Те са прекрасни!-опита се да се усмихна Хуанг ЧанСънг
-Искам да говоря с майка си!-каза рязко Бора.Хуанг послушно подаде телефона на жената до него.След като го изпепели с поглед бабата все пак пое телефона и започна да говори с дъщеря си.Макнето с влажни очи гледаше към децата си отсреща.По едно време очевидно усетили погледа му ту се запътиха към тях.Чани бързо избърса лицето си и си пое дълбоко глас.Жената приключи с разговора си и ядно постави телефона на пейката.Чаньо го прибра и погледна към дечицата коти вече бяха до баба им и го гледаха.
Изведнъж съвсем неочаквано бабата ги хвана под ръчичка и ги забута напред.Говореше им нещо и вървяха напред.От време на време Ха На,Те Джун и Сун Кю се обръщаха и го гледаха..
След кратко мислене ЧанСънг се надигна от пейката,обърна се към отдалечаващите се деца,клекна и разпери ръце.Зачака с надеждата че дечицата му ще се върнат при него за да го прегърнат....

-Чакайте аджума...станала е някаква грешка, чакайте! А-аз ...без да искам честно..не я видях..! - започна да се оправдава Чансънг.
Щом свали качулката си баба им щеше да умре права.
-Хуанг...ЧанСънг?! - обърна се тя към него и отново го удари мощно.
- Бабо, от къде знаеш кой е той? Да не си Hottest? - попита най-голямото дете на Хуанг.
- Не, беше едно от гаджетата на майка ти, Сун Кю - каза баба им с гняв в гласа. Определено не искаше малките да са покрай него.
- Ти си един голям лицемер, глупак и.... - Ха На моментално си спомни какво им беше казала майка им и запуши ушите си, но колкото и запушени да й бяха ушите, крясъците на баба им се чуваха от малкото момиченце.
- ЗАЩО ЗАРЯЗА БОРА И ДЕЦАТА?! ЗНАЕШ ЛИ КОЛКО ТРУДНО БЕШЕ НА ДЪЩЕРЯ МИ ДА ГИ ОТГЛЕДА?!?!? СУН КЮ ИМА НУЖДА ОТ МЪЖ, КОЙТО ДА Я ИЗСЛУШВА, ТЕ ДЖУН ИМА НУЖДА ОТ МЪЖ, НА КОЙТО ДА ПОДРЪЖАВА, А ХА НА ИМА НУЖДА ОТ НЯКОЙ, С КОГОТО ДА СИ ИГРАЕ! - викаше баба им колкото й глас държи.
-..И в момента продължаваш да стоиш като един тъпак...дори не смееш да ме погледнеш в очите!!Виждаш ли тези деца?!...Виждаш ли ги?Те най-малко заслужаваха това което причини на дъщеря ми.Защо?!Дори не се обади!Дори не прати картичка..СМС или нещо друго!!ЗАЩО ПРИЧИНИ ТОВА НА БОРА?!!ВМЕСТО ДА СИ ГЛЕДА ЖИВОТА ТЯ В МОМЕНТА СЕ ГРИЖИ ЗА ТРИ ДЕЦА ЗА ЦЯЛА КОМПАНИЯ...ДОКАТО ТИ СЕ ЗАБАВЛЯВАШЕ ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА И ПО КУПОНИТЕ!!!
Ха На не вярваше, че тези неща излизат от устата на баба й. Тя беше жена за пример и почит, а сега ръсеше такива неща. Най-малката Хуанг се увери, че една майка би направила всичко за детето си както казваше дядо й.
Баба им ги помоли да отидат настрани. Децата послушно тръгнаха, но по пътя се обръщаха назад, за да видят какво става.
- Стана ми гадно за аппа. - каза тихо Ха На на брат си и на сестра си.
Проведе се разговор по телефона. С кой ли говореха? Някой общ познат може би?
- Да не говорят с омма? - изведнъж изръси Ха На, а останалите я погледнаха странно.
Чансънг ги гледаш вперено. Децата се спогледаха за секунда и най-голямата им даде знак да отидат там. С няколко крачки ги достигнаха, но баба им имаше други намерения. Избута ги пред себе си и малките започнаха да крачат към изхода на парка.
- Нито дума на дядо ви за това! - каза баба им.
Те Джун хвана сестрите си и ги накара да спрат. Двете женски се обърнаха и видяха как Чансънг беше клекнал с отворени обятия. В следващия миг трите деца се затичаха към него и както винаги малкото беше най-отзад, а брат им първи. Странното беше, че баба им не каза нищо. Може би щеше да направи нещо друго ...
- Спрете веднага! - чу се гласът на майка им. Трите Хуанг спряха на секундата, а бяха едва на една ръка разстояние от Чансънг.
Ако имаше човек, който можеше да ги командва това беше Бора. Каквото кажеше майка им се изпълняваше стриктно, без заобиколки.

Денят започна съвсем нормално за Бора като изключим факта, че не заведе Те Джун и Ха На на детска градина,защото върлуваше варицела пък и майка й си нямаше работа и можеше да ги гледа.
Във фирмата както винаги Сонг си вършеше работата изрядно. Сега правеше поредния проект за новият продукт на компанията.
- Бора? - чу се гласът на баща й, който някак си е успял да влезе в кабинета й без тя да го усети.
- Татко ... - Бора стана от стола си и го озари с усмивката си.
- Дойдох да те информирам, че до няколко часа ще получиш обаждане от производителите на Шкода. Трябва да уредиш час за среща, но преди това трябва да ги навиеш .. Само на теб мога да се доверя, Бора. - каза сериозно възрастния мъж.
- Няма да те предем, татко! - каза тя и след това мъжът напусна кабинета й.
Седна на стола си и отпусна главата си назад. В този момент мобилният й звънна.
- Много са бързи .. - измърмори си тя.
- Ало...ехо кого търсите? - Бора не получи отговор
- А-ало...- чу се най-накрая познатият и до болка глас на Чансънг
Мълчание ...
- Бора..?
- О господи!.. - каза Сонг.
- ЧанСънг е...- най-големият й страх стана реалност.
Това накара Бора да се разплаче. Не беше плакала от доста време, но сега всичко което й тежеше просто надделя.
-А-аз ...как си Бора? - отново се чу гласът му.
-Добре съм.. Защо ми се обаждаш? - попита едва Сонг.
-Защото в момента съм със...майка ти и с ...децата.-опита се да овладее гласът си.
- О мили боже!... - жената една не изпадна в шок.
- Те са прекрасни!
- Искам да говоря с майка си! - каза рязко Бора.
- Дъще, аз ... - чу се от другата старана, след известно време.
- ТИ, ТИ, ТИ!! САМО ТИ!! - Сонг не издържа на напрежението е започна да вика. - НИКОЙ НЕ МИСЛИ НИТО ЗА МЕН, НИТО ЗА ДЕЦАТА ... Къде сте? - Бора вече беше стигнало да асансьора без дори да вземе якето си или поне чантата си.
- Първо имай уважение към майка си и второ на детската площадка ... - това беше достатъчно на Бора и тя й затвори телефона.
За точно 2 минути тя беше в парка, тичайки към площадката облечена единствено по бяло-бежовата си рокля с черно коланче. Щом видя децата как вървят с баба си си помисли, че всичко е отминало, но тогава Те Джун забеляза нещо и децата й се засилиха да бягат, а крайната дестинация беше разперилия ръце Чансънг.
- Спрете веднага! - каза им Бора и децата спряха на една ръка разстояние от баща си.
Той от своя страна се изправи и тогава погледите им се засякоха. Сонг не успя да каже нищо. Тези очи отново я накараха да потръпне и всичко в нея да настръхне. Очите й се насълзиха. Това не можеше да й се случва. Всички стояха, мълчаха и само се гледаха.
- Сун Кю, Те Джун, Ха На ... хайде. - щом им каза това Бора отиде до тях и хвана ръчичката на средното си дете, знаейки, че останалите две ще я последват.
Студената, свободна ръка на Бора беше докосната от нечия топла и силна. Тя се обърна и видя, че Чансънг най-вероятно искаше да я спре.
- Какво искаш? Може би да ги виждаш? Или не, сигурно искаш да им бъдеш баща? Ще ти кажа само едно ... ИЗБИЙ СИ ГО ОТ ГЛАВАТА!! Нямаше те с години,дори веднъж не се обади след като дебютира, дори за да питаш дали съм добре и изведнъж се натрисаш в живота ни. - сълзите на Бора вече падаха от очите й.

Баба ни доста налагаше Чансънг с чантата си, а в нея имаше най-различни неща включително и шише с вода за нас. След като баща ни си свали качулката баба го разпозна и ахна. Жената едва се съдържа на краката си.
- ЗАЩО ЗАРЯЗА БОРА И ДЕЦАТА?! ЗНАЕШ ЛИ КОЛКО ТРУДНО БЕШЕ НА ДЪЩЕРЯ МИ ДА ГИ ОТГЛЕДА?!?!? СУН КЮ ИМА НУЖДА ОТ МЪЖ, КОЙТО ДА Я ИЗСЛУШВА, ТЕ ДЖУН ИМА НУЖДА ОТ МЪЖ, НА КОЙТО ДА ПОДРЪЖАВА, А ХА НА ИМА НУЖДА ОТ НЯКОЙ, С КОГОТО ДА СИ ИГРАЕ!
Сестрите ми си запушиха ушите, а аз не чак толкова. Исках да разбера повече за това което е станало навремето. Баба ни обаче беше на друго мнение и ни изгони. Аз, Сун Кю и Ха На се отдалечавахме бавно и понякога поглеждахме назад, за да видим дали се случва нещо между възрастната ни баба и младият ни баща. Те започнаха да говорят по телефона, първо Чансънг, а после и жената на президента на "Хюндай".
- Да не говорят с омма? - каза Ха На на нейният си развален детски език.
Аз обмислих тази възможност и вероятността наистина беше голяма. Сега само мама ни липсваше и циркът щеше да е пълен. Не успях да разбера какво не му харесват на аппа. Беше толкова хубав и известен. Със сигурност нищо нямаше да ми липсва с него.
- Нито дума на дядо ви за това! - каза баба и ни понесе нагоре по алеята, за да се прибираме.
Погледнах за последно назад. Аппа беше клекнал и беше разперил ръцете си. Спрях Ха На и Сун Кю. Изведнъж ми хрумна идеята да отида при него и започнах да бягам. Момичетата ме последваха и вече бяхме толкова близо когато с чу мама да ни казва да спрем. Ние я послушахме и спряхме на една ръка от Чансънг. Тя дойде до нас и хвана мен за ръка.
- Сун Кю, Те Джун, Ха На ... хайде. - подкани ни тя.
- Какво искаш? Може би да ги виждаш? Или не, сигурно искаш да им бъдеш баща? Ще ти кажа само едно ... ИЗБИЙ СИ ГО ОТ ГЛАВАТА!! Нямаше те с години,дори веднъж не се обади след като дебютира, дори за да питаш дали съм добре и изведнъж се натрисаш в живота ни. - омма започна да вика незнайно защо. Когато се загледах видях, че ръката на аппа е върху тази на мама. Тя плачеше, ама и той не й отстъпваше. Майка ми отново ме дръпна, за да се приберем, но този път аз измъкнах ръката си от нейната.
- Няма да ходя никъде! - заявих гордо аз. - Оставам при аппа и никой няма да ме спре! - допълних аз и просто застанах до баща, като го хванах за ръката.

Трите деца просто стояха там и слушаха как баба им крещи на ЧанСънг. Най-накрая ги помоли да отидат да си играят. Послушаха я и се отдалечиха към площадката. Ха На каза, че й е станало гадно заради баща им. Сун Кю пък изобщо не изпитваше чувства. Беше неутрална.
- Да не би да говорят с аппа?
- Силно възможно е. - Кимна най-голямата Хуанг.
Изведнъж й стана любопитно. Най-голямата им даде знак да отидат там. С няколко крачки ги достигнаха, но баба им имаше други намерения. Избута ги пред себе си и малките започнаха да крачат към изхода на парка.
- Нито дума на дядо ви за това!
- Окей. Няма да му казваме.. - съгласи се Кю. В този момент Те Джун спря двете си сестри. - Какво има?
Братчето й просто хукна назад. Детето погледна назад. Хуанг Чан Сънг беше приклекнал с разперени ръце. Хах, как ли пък не?! Но въпреки това последва по-малките, тичайки.
- Спрете веднага! - този глас можеше да бъде само и единствено на майка им. Тримата се намираха на една Зикова ръка разстояние от биологичния им баща.
Щом децата спряха, макнето на 2PM се изправи. Как можеше някой да бъде толкова огромен? Сун Кю изпадна в ужас. Ами ако и тя станаше толкова висока? Като великан? Искаше да остане нисичко сладурче. Да прилича на майка си. Тя беше нейният идол и пример за подражание.
- Сун Кю, Те Джун, Ха На ... хайде. - даде последни нареждания вице-президента на "Хюндай Къмпани" и хвана сина си за ръка. АЙШ! Това дете, Хуанг Те Джун, беше любимеца на всички! Понякога й идеше да му издере очичките, но не можеше. Обичаше го прекалено много.
Тъкмо тръгваха, когато гласът на вице-президент Сонг отново се чу:
- Какво искаш? Може би да ги виждаш? Или не, сигурно искаш да им бъдеш баща? Ще ти кажа само едно ... ИЗБИЙ СИ ГО ОТ ГЛАВАТА!! Нямаше те с години,дори веднъж не се обади след като дебютира, дори за да питаш дали съм добре и изведнъж се натрисаш в живота ни.
Майка им не говореше. Тя викаше. Плачеше. Беше наранена. Супер много наранена. Долната брадичка на най-голямото й дете потрепери. И Сун Кю щеше да се разплаче. Тя винаги плачеше, когато и майка й плачеше. Изпитваше болката й.
Бора отново дръпна сина си, но той се отскубна от нея. "- Какво си позволяваш...?!" - не довърши изречението си наум, защото средното Хуанг изтърси нещо невероятно, заради което щеше да бъде набит по средата на парка.
- Няма да ходя никъде! Оставам при аппа и никой няма да ме спре!
Ооо, ама ще разкриваме какво чувстваме наистина ли? Е, Хуанг Сун Кю беше съгласна да го направи. По устните й се изви лека подигравателна усмивка и закрачи към баща си. Той явно очакваше прегръдка, но не беше познал. Вместо това, най-голямата му дъщеря започна да му крещи:
- КАКВО СИ МИСЛИШ, ЧЕ ПРАВИШ?! ЗАРЯЗАЛ СИ МАМА, ДОРИ ВЕДНЪЖ НЕ СИ СЕ СЕТИЛ ЗА НЕЯ СЛЕД КАТО СИ ДЕБЮТИРАЛ С ПЕТИМАТА ИДИОТА! ЗНАЕШ ЛИ КАКВО?! СРАМУВАМ СЕ ОТ ТЕБ!!! СРАМУВАМ СЕ ОТ ФАКТА, ЧЕ ТАКЪВ КАТО ТЕБ МИ Е БАЩА! ЗАЩО НЕ ПРИЛИЧАШ НА ДЯДО?!?! DO U NOW WHAT?! НЕ ИСКАМ ДА ТЕ ВИЖДАМ! НЕ ИСКАМ ДА ЧУВАМ ЗА ТЕБ! ТИ СИ ИСТИНСКИ СРАМ И ПОЗОР И АЗ, ХУАНГ СУН КЮ, НЕ ИСКАМ ДА ИМАМ НИЩО ОБЩО С ТЕБ!!! - от очите на детето вече се сипеха сълзи. Една по една, те докосваха асфалта.
Сун се покашля и преглътна тежко. Трябваше да се научи да вика като майка си. Дали щеше да й дава уроци по викане? За момент се зачуди дали да не я помоли. Вместо това, ученичката се върна при Бора и се вкопчи в нея.

- Спрете веднага! –прогърмя гласът на Бора.децата които бяха на точно една ръка разстояние но Чаньо спряха..Мъжът се изправи и с поглед засече познатите очи на Бора
- Сун Кю, Те Джун, Ха На ... хайде.-каза тя след един доста мъчителен момент.Пресегна се и хвана момченцето за ръката.ЧанСънг докосна студената ръка на жената.Тя цялата настръхна- Какво искаш? Може би да ги виждаш? Или не, сигурно искаш да им бъдеш баща? Ще ти кажа само едно ... ИЗБИЙ СИ ГО ОТ ГЛАВАТА!! Нямаше те с години,дори веднъж не се обади след като дебютира, дори за да питаш дали съм добре и изведнъж се натрисаш в живота ни.-едри сълзи закапаха по лицето й.В следващия момент тя се отскубна от ръката на макнето и дръпна Те Джун.
ЧанСънг наведе глава борейки се със напиращите горчиви сълзи.Стисна юмрук...и точно в този момент..
- Няма да ходя никъде! Оставам при аппа и никой няма да ме спре!-чу се гласчето на средното дете след това се приближи до баща си и го хвана за ръка.
Хуанг отвори невярващо очи и погледна надолу.Съзря малкото хлапе което гордо стоеше до него...
В съзнанието на макнето бушуваха –малка радост,гняв,горчивина,скръб...не можеше да гледа Бора да плаче...и щом знаеше че то е причината да се разстройва толкова му ставаше сто пъти по гадно...Не можеше...не искаше негова стара любов да се мъчи...Той я обичаше толкова много време!..прекара едни от най-хубавите си години с нея..но заради славата..Хуанг ЧанСънг направи най-голямата си грешка..а именно да остави Бора.
С периферното си зрения забеляза как към него пристъпва Сун Кю
-КАКВО СИ МИСЛИШ, ЧЕ ПРАВИШ?! ЗАРЯЗАЛ СИ МАМА, ДОРИ ВЕДНЪЖ НЕ СИ СЕ СЕТИЛ ЗА НЕЯ СЛЕД КАТО СИ ДЕБЮТИРАЛ С ПЕТИМАТА ИДИОТА! ЗНАЕШ ЛИ КАКВО?! СРАМУВАМ СЕ ОТ ТЕБ!!! СРАМУВАМ СЕ ОТ ФАКТА, ЧЕ ТАКЪВ КАТО ТЕБ МИ Е БАЩА! ЗАЩО НЕ ПРИЛИЧАШ НА ДЯДО?!?! DO U NOW WHAT?! НЕ ИСКАМ ДА ТЕ ВИЖДАМ! НЕ ИСКАМ ДА ЧУВАМ ЗА ТЕБ! ТИ СИ ИСТИНСКИ СРАМ И ПОЗОР И АЗ, ХУАНГ СУН КЮ, НЕ ИСКАМ ДА ИМАМ НИЩО ОБЩО С ТЕБ!!!-всяка..една..дума раняваше жестоко сърцето на Чан.Това беше крайния предел...през очите на мъжът вече се сипеха сълзи..Стиснал здраво челюст ЧанСънг стоше замръзнал и слушаше жестоките думи..
Сун Кю все още трепереше...по лицето й вече капеха сълзи.След това едвам си пое въздух и се вкопчи в Бора.
Отново настана мъчителна тишина...
-Прави сте...Прави сте!Направих поредица от грешки..-гласът на ЧанСънг трепереше от вълнение.-Не мога да ги поправя!Мислиш си че съм спирал да мисля за теб Бора?Ден и нощ..винаги си била в съзнанието ми!Защо не се върнах?!..Защото знаех че заслужаваш нещо повече от това което аз можех да ти дам!Аз не те заслужавам Бора..но въпреки всичко това...въпреки всички години и всички.. аз никога не съм спирал да те обичам!Ти беше отличничка..и искаше да учиш още и още,а аз живеех със своите мечти!Знаеш ли че ти винаги си била в мечтите ми?Знаеш ли колко пъти съм се питал защо от всички хареса точно мене..защо ме оцени като човек?Мисълта че заслужаваш някой по-добър от мен..ме убиваше!

Отново се обърна, но този път средното й дете я пусна и отиде при Чансънг. В първият момент тя се стресна и не нямаше време дори да реагира.
- Няма да ходя никъде! Оставам при аппа и никой няма да ме спре! - каза детето й и сякаш тези думи се забиха като нож в сърцето на майката.
Тя чувстваше, че губи контрол над децата си. Те Джун винаги е бил такъв, но никога не е противоречал на Бора. В момента сърцето й се късаше от държанието на синът й, а страхът, че и Ха На или Сун Кю може да го направи я караше да настръхне още повече. Ето, че най-голямото се доближи до него. Ето сега майката на децата беше на предела да изкука, защото още едно от слънцата в живота й можеше да я зареже.
-КАКВО СИ МИСЛИШ, ЧЕ ПРАВИШ?! ЗАРЯЗАЛ СИ МАМА, ДОРИ ВЕДНЪЖ НЕ СИ СЕ СЕТИЛ ЗА НЕЯ СЛЕД КАТО СИ ДЕБЮТИРАЛ С ПЕТИМАТА ИДИОТА! ЗНАЕШ ЛИ КАКВО?! СРАМУВАМ СЕ ОТ ТЕБ!!! СРАМУВАМ СЕ ОТ ФАКТА, ЧЕ ТАКЪВ КАТО ТЕБ МИ Е БАЩА! ЗАЩО НЕ ПРИЛИЧАШ НА ДЯДО?!?! DO U NOW WHAT?! НЕ ИСКАМ ДА ТЕ ВИЖДАМ! НЕ ИСКАМ ДА ЧУВАМ ЗА ТЕБ! ТИ СИ ИСТИНСКИ СРАМ И ПОЗОР И АЗ, ХУАНГ СУН КЮ, НЕ ИСКАМ ДА ИМАМ НИЩО ОБЩО С ТЕБ!!! - след като чу това сърцето й се успокой.
Винаги е знаела, че Сун Кю е прекалено умно дете, за да е дори нейна дъщеря. Малкото се върна при Бора и се сгуши в нея. Сонг сложи ръката си на главата на детето си и я помилва. От лицето й не спряха да капят сълзи..
-Прави сте...Прави сте!Направих поредица от грешки..Не мога да ги поправя!Мислиш си че съм спирал да мисля за теб Бора?Ден и нощ..винаги си била в съзнанието ми!Защо не се върнах?!..Защото знаех че заслужаваш нещо повече от това което аз можех да ти дам!Аз не те заслужавам Бора..но въпреки всичко това...въпреки всички години и всички.. аз никога не съм спирал да те обичам!Ти беше отличничка..и искаше да учиш още и още,а аз живеех със своите мечти!Знаеш ли че ти винаги си била в мечтите ми?Знаеш ли колко пъти съм се питал защо от всички хареса точно мене..защо ме оцени като човек?Мисълта че заслужаваш някой по-добър от мен..ме убиваше! - тези думи оставиха трайна следа в съзнанието на Бора.
Майката с поглед проследи как Ха На отиде и седна на близката пейка, прегърна краката си и най-вероятно плачеше, но щом си седи там нямаше да има проблем. С три деца очите на една жена трябва да са поне на шест.
- Аз нищо не мисля ... Аз ЗНАМ какво направи ти - ОСТАВИ МЕ! Дори веднъж не попита каква е причината да се крия по близо година от теб. Сега вече знаеш всичко. Е, честито получаваш награда за най-добър актьор на 21 век! - каза му тя като го гледаше ту в очите, ту в тези на Те Джун. Все още главата й не го побираше .. Защо малкото предпочете баща си след като от самото му раждане до този момент тя е давала всичко, за да може да се чувства добре и за да не е лишен от нищо.

Майка им хвана братчето им за ръка и им заповяда да си ходят. В този момент нейните крясъци огласиха площадката. Най-малкото им дете забеляза, че баща й се опитва да докосне Бора, но тя реагира прекалено остро. Отново каза на децата си да вървят, но този път настъпи обрат.
- Няма да ходя никъде! Оставам при аппа и никой няма да ме спре! - брат й отиде до баща си и застана гордо до него.
Ха На не можеше да се обади. Тя само стоеше до майка си и гледаше. Вътрешно искаше те двамата да се съберат, но реално погледнато това не можеше да се случи. Та те се мразеха, а баба им и дядо им със сигурност нямаше да го позволят.
- ... СРАМУВАМ СЕ ОТ ФАКТА, ЧЕ ТАКЪВ КАТО ТЕБ МИ Е БАЩА! ЗАЩО НЕ ПРИЛИЧАШ НА ДЯДО?!?! DO U NOW WHAT?! НЕ ИСКАМ ДА ТЕ ВИЖДАМ! НЕ ИСКАМ ДА ЧУВАМ ЗА ТЕБ! ТИ СИ ИСТИНСКИ СРАМ И ПОЗОР И АЗ, ХУАНГ СУН КЮ, НЕ ИСКАМ ДА ИМАМ НИЩО ОБЩО С ТЕБ!!! - само това успя да долови от речите на кака си, но това стигаше.
След това баща й се изказа по-въпроса, а малката чувстваше как ще се разплаче. Отиде до една от близките пейки тупна се там. Качи краката си на пейката, зарови глава в тях и заплака тихо.
Мисълта, че тя е виновна за всичко това я караше да страда все повече и повече, мисълта, че ако не беше тя сега щяха да са другаде и да се забавляват я съсипваше. Баба й един Господ знаеше къде изчезна, а майка й и баща й си говореха нещо, като Сун Кю беше вкопчена в Бора, а Те Джун в ЧанСънг.
Малката усети, че иска да прегърне някой, но това определено не беше някой от тези четиримата. Стана от пейката и се отправи към компанията, бягайки. Искаше да сподели с дядо си, защото на другите според нея не им пукаше за малката Хуанг. По едно време чу, че майка й и вика, но на нея не й пукаше. Искаше само да стигне до компанията и да се вкопчи в някой, който ще я разбере.
При излизането от парка без да се огледа изскочи на булеварда. Чуха се спирачки и силен трясък. В следващия момент малката Ха На лежеше на асфалта пред бронята на тъмносин Мерцедес.

След тези болезнени слова изречени на глас Чансънг гледаше надолу в краката си.Всички мълчаха.Изведнъж погледа му беше привлечен от движението на ХаНа която се отдалечи от тях и куцайки се настани на една от пейките,обгърна с ръце крехките си крачета и зарови лице в тях.Мъжът върна погледа си стоящата пред него Бора
- Аз нищо не мисля ... Аз ЗНАМ какво направи ти - ОСТАВИ МЕ! Дори веднъж не попита каква е причината да се крия по близо година от теб. Сега вече знаеш всичко. Е, честито получаваш награда за най-добър актьор на 21 век! -каза тя щом усети погледа му.Очите `й се разполовяваха между тези на певеца и очетата на Те Джун.
Защо казваше всичко това?Не беше права!Той не играеше роля нито за секунда!
-Бора...виновен съм!Знам го!!Съжалявам...съжалявам за абсолютно всичко с което съм те наранил!За всеки труден момент в който съм те поставял!Съжалявам!-сълзите му вече се стичаха по лицето му.Чаньо беше стиснал здраво челюст и макар всички усилия не можа да прикрие измъченото си лице.-Прости ми ,Бора!-беше последния вопъл излязъл от устата му.то си пое въздух,но гърлото му беше стегнато толкова силно че едвам преглъщаше.
-Прости ми!-повтори той.
Всички стояха вцепенени.Най-вече Бора и Сун Кю.Певеца заби поглед в влажните очи на Сонг.
Тя извърна поглед от него извърна главата си на дясно.В следващия момент
-Ха На!!-викна силно тя и пристъпи няколко крачки напред.Всички последваха примера й , а пък ЧанСънг даже се приготви да настигне малката си дъщеря.
Ха На продължи напред без да се обръща.Бора притеснена нежно се откопча от Сун Кю и започна да тича след момиченцето.Грамадата Чаньо веднага ръгна след нея ,но все още държеше Те Джун.
-ХА НА-А-А-А-А-А!!!-силно пропищя Бора щом видя колата и в следващия момент детето беше на асфалта замръзнало.
Хуанг Чансънг ококори шокирано очи.Сърцето му се сви и и то не можа да си поеме въздух.
-ХА НА-А-А-А!!-изрева то с единствения си кислород.Пусна ръчичката на Те Джун и с всички сили затича на там.Подмина тичащата Бора и след мощно турбо вече беше над Ха На.Бора макар и на токчета също тичаше бързо и вече беше на колене до детето си.
Двамата стояха надвесени над малкото телце на момиченцето им и силно ронеха сълзи.Шофьора на мерцедеса излезе и се хвана за главата.Щом го съзря ЧанСънг моментално се стрелна и с един ритник успя да изби фара на проклетата кола.Беше се заканил да отиде и до боклука ,но плача на Бора го накара да се върне при нея и бездвижната Ха На.
Сонг беше притиснала главата на детето им и плачеше.Певеца също ревеше и беше хванал все още топлата ръчичка на момиченцето.В следващият момент изкара телефона от джобовете си и набра бърза помощ.
-Бора...Бора погледни ме...остави Ха На ..остави главата й ..може да...се е наранила по главата и трябва да не я местим ...защото линейката идва..трябва да я оставим неподвижна може да се наранила по врата ..Бора-говореше със задавен от плач глас Чан.